Ален Делон за своето куче

"Той е моят втори чифт очи, които могат да виждат отвъд облаците, моят втори чифт уши, които могат да чуват отвъд вятъра. Той е част от мен, която може да достигне навътре в морето. Казвал ми е хиляди пъти, че аз съм неговата причина да съществува с начина, по който се отпуска до крака ми, с начина, по който върти опашката си при моята най-малка усмивка, с начина, по който показва болката, когато излизам, без да го взема със себе си (предполагам, че се съсипва от мъка, когато не е наоколо, за да се грижи за мен). Когато сбъркам, той без колебание ще ми прости. Когато съм ядосан, знае как да ме развесели. Когато съм щастлив, неговата радост е неземна. Когато се държа като глупак, на него не му прави впечатление. Когато успея в нещо, той се хвали. Без него аз съм просто поредният човек. Около него ставам всемогъщ. Той самият е смисълът на лоялността. Научи ме какво е отдаденост. У него аз намирам своето лично спокойствие. Даде ми познание за нещата, в които преди съм бил абсолютен невежа. Главата му, положена върху моето коляно, може да излекува всички човешки болежки. Знаейки, че той е до мен, не ме е страх от тъмното и непознатото. Той ми обещава, че ще чака, без значение от място и време, в случай, че имам нужда от него. А аз ще имам, винаги съм имал нужда от него. Той е просто моето куче." Ален Делон, френски актьор