Анцитрус - албинос

Типовият вид се нарича Ancistrus cirrhosus.^[1] Това е най-големия род в трибатаАнцистрини.^[2]

Името идва от гръцката дума agkistron и означаваща кука - препратка към формата на малките пипалца по бузите им. Родовете Pristiancistrus, Thysanocara и Xenocara днес са синоним на Анциструс.^[2]

Анциструсът има всички типични белези на семейство Лорикариеви. Това включва тяло покрито с костни съдове и вентрална засмукваща уста.^[3] Характеристиките, които най-много го асоцират с рода са месестите пипалца(мустачета) на главата на зрелите мъжки ; женските имат пипалца по границата на муцуната, но те са по-малки,а и нямат пипалца по главата .^[3] Пипалцата се развиват по гръдната перка на гръбначния стълб на мъжкия на някои видове.^[3] Мъжките имат пипалца по бузите, които са слабо развити или липсващи при женските. При тях още липсват и пипалца по муцуната.^[2] В сравнение с типичното сомче, анциструса е сравнително малък (15 cm или по-малък), по-сплескан и по-дебел със сравнителни широка глава. Оцветяването е типично пъстро кафяво, сиво или черно. Типични са и малки бели или жълти петна.^[2]

Анциструсът е един от най-разпостранените родове от неговото семейство и негови представители има в целия ареал на Лорикариеви.^[2] Срещат се в Амазонка в Южна Америка . Има и някой видове A. cryptophthalmus и A. formoso, които живеят в пещери.^[4]

Храната на този род е типична за Лорикариеви - водорасли .Малките обитават осветените плитчини, правещи ги лесни жертви на птиците.

Видовете Анциструс имат способността да поемат въздух, чрез модифицирания си стомах.^[5] Това им позволява да оцеляват в условия с ниско съдържание на въздух.^[2]

Размножаването се извършва в пукнатини, пещери . Мъжките чистят пукнатините със смучещите си уста, преди да позволи на женската да се присъедини . Ухажването включва разперване на гръбначната и опашна перка и опити да придружи женската до "гнездото" . Докато женскта оглежда гнездото, мъжкия подържа близък контакт.^[3] Женската снася от 20 до 200 залепнали яйца, обикновено залепени за тавана на пукнатината.^[3]

Женската не играе никаква роля в отглеждането на малките. Мъжкият чисти яйцата с перки и уста. Той преглеждат яйцата, за да махне заразени или неоплодени яйца, вентелира въздуха около тях с гръдната си перка и опашката.^[3] През това време той няма да напуска пукнатината(пещерата), за да се храни, а ако излезе много бързо се прибира.^[3] Яйцата се излюпват за 4 -10 дни за около период от 2-6 часа; пази яйцата за 7-10 дни след излюпването.^[3] Малките рибки остават в пещерата, закачат се по стената и тавана с усти, абсорбират си жълтъчната си торбичка за 2-4 дни и започнат свободно да плуват .^[3]

Мъжките от тези видове се конкурират и са териториални. Те се предизвикват, като застават един до друг, глава до опашка, като перките на гърба и опашката се разперват и пипалата на бузите им се обръщат . Ако това ескалира в битка, те се обикалят и атакуват директно в главата.^[3] Ако мъжки успее да изкра друг мъжки от гнездото му, то той ще изяде малките мъжки.^[3]

Мъжкият може да пази няколко гнезда едновременно. Женските предпочитат мъжки, които пазят яйца или ларви.^[3] В едно гнездо могат да се открият едновременно яйца, ларви в различни стадии и свободно плуващи ларви .^[2]

Често се гледат от акваристите затова, че са по-малки от обикновените сомчета. Ядат водорасли. Доста са издръжливи. Лесно се размножават в аквариум. Разбират се с повечето сладководни риби. Има известни вариации в оцветяването им, като най-често срещано е бледо жълти петна на тъмен фон. Не рядко се срещат и албиноси. Предполага се, че хайвера им е чувствителен на светлина и албиносите са може би последствие от излагане на яйцата на силна светлина.

В миналото най-често срещаните видове са били Ancistrus dolichopterus и Ancistrus temminckii, сега има други видове, но е много трудна идентификацията им.

Големината им достига 15 см (мъжката), 12 см (женската), препоръчва се температура от 23 до 27 градуса по Целзий, живеят около 12 години. Храненето е лесно - пасат водорасли, храна от водорасли,храна на люспи, тиква , спанак, краставица, тиквички, зелен фасул и грах, известни са също, че приемат и замразени червеи.

Определянето на пола е много лесно, като женските обикновено имат израстъчета по ръба на брадата,а мъжките ги имат на центъра на главата.Понякога и женските имат такива израстъци, но са много малки.

Размножаването не е трудно: Мъжкият привлича женската в пещера или пукнатина, след това охранява яйцата след като ги оплоди докато се измътят (4-8 дни) и почнат свободно да плуват (4-6 дни след като се измътят ), аквариста трябва да осигури подходяща пещера, храна и по един индивид от двата пола . Както и другите сомчета, анциструса би харесал наличието на блатно дърво, което ще изтържат и ще използват за криене - в отсъствието на друга разстителна материя дървото е важно за тяхното оцеляване, като помага на метаболизма им при преработката на високопротеинова храна .^[6]

Трябва да се внимава пипалата им да не попаднат във филтъра или да се закачат на кепче .