Глазолепис инцисус 4.5 - 5.5 см

Видът е описан от Вебер (Weber), 1908
Описание
Самките имат маслинен до жълт цвят на тялото със златен нюанс по люспите. Перките са изчистен цвят. Самците от друга страна са бляскави, цялото тяло и перките им са с червено оранжев цвят. Някои от люспите им са със сребрист оттенък, който създава необикновен ефект на червено оранжевия заден фон. Младите риби имат по-тъмни и изразени цветове, като преобладава маслиненозелен цвят със сребристи оттенъци. Мъжките екземпляри започват да се оцветяват при достигане на дължина между 4 и 5 см., като това става много бързо. Щом рибите достигат дължина от 7 до 8 см, мъжките индивиди би трябвало да са се оцветили в пълния си интензитет на червеното. Тялото е издължено и странично сплеснато. Рибите имат две гръбни перки, много близко разположени една до друга и висок заоблен гръб, което прави главата им да изглежда малка в сравнение с тялото. Очите изглеждат непропорционално големи очи. Максималната дължина е около 15 см, но най-често видът достига размери до 12 см.

Разпространение
Рибата се среща единствено в Езерото Сентани, което е с неправилна форма и с приблизителни размери 28 км. (Изток – Запад) на 19 км. (Север - Юг) и площ от 10 400 хектара. Езерото Сентани до момента е най-голямото езеро в територията на Западна Папуа. Водосборният басейн е разположен на площ от 600 км² и има само един ръкав към реките Джафури и Тами, а оттам водният поток отива в Тихия Океан, близо до границата между Папуа – Нова Гвинея и индонезийската част на острова. Езерото е разделено на 3 обособени секции със средна дълбочина от 7 до 52 метра.



Интерактивна карта на местообитанието.


Местоживеене и екология
От проучвания, направени в периода 1970-71 г., а също и през 1984 г. и 1987 г., научаваме, че езерото е термално ненапластено. Температурите са от 29 до 32° по Целзий в горните 10 м., pH на повърхността е 6,2-6,8. Мътността на водата е слаба, нивата на планктон са ниски (1-2 mg/L) навсякъде, освен в западните части на басейна, където циркулацията на водата е намалена. Там нивата на мътност са удвоени и алгите цъфтят сезонно, в резултат на което се повишава смъртността при рибите. Атерините срещат главно по краищата на езерото. Голям брой могат да се видят около подводната растителност - падналите клони на дърветата и т.н. Поради близостта си с провинциналната столица и гъстото население наоколо, езерото Сентани вече не е девственото кътче, което е било някога. Несвойствени за екосистемата риби (най-вече шарани и тилапии) се отглеждат в развъдници по бреговете на езерото с цел продажба на пазарите за храна. За последната година броят на тези видове се е увеличил, но все още не е ясно какво точно ще е отражението върху местната ендимична рибна фауна.

Интересно

Открити са от холандския откривател Макс Вебер, който в периода 1890-1907 г. предприел няколко експедиции в Холадска Източна Индия (днешна Индонезия). Поради това, че видът се среща само в много отдалечени райони на Нова Гвинея, живи екземпляри са уловени за пръв път чак през 1973 г., когато А.Вернер Мл. и E. Френч Мемниген, Германия хващат и занасят със себе си в Европа известен брой пъстроцветни рибки при едно сво пътуване до Ява, Селебес и Западна Папуа. Сред тези рибки били и няколко екземпляра Glossolepis incisus. Вернер и Френч имат също така и заслугата за представянето пред акваристите на още една красива и достойна за уважение рибка - Iriatherina werneri.