Храносмилане при животните - общо
Храносмилането е основно звено от обмяната на веществата между животинския организъм и обкръжаващата го среда.
Всички функции на животното - поддържане, растеж, продуктивност (образуване на мляко, вълна и яйца), извършване на работа и др., се осигуряват чрез приемането и усвояването на хранителните вещества.
Храната е "най - съществената връзка на организма с околната среда" (И. П. Павлов). С храната се внасят хранителни вещества, които обикновено са смесени помежду си и с други вещества под формата на хранителни средства. Такива са повечето фуражи.
Хранителните вещества са органични (белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и др.) и неорганични (вода, минерални соли и др.). Органичните вещества най - често са високомолекулни съединения, които трудно или съвсем не се разтварят във вода. За да се усвоят от организма, те трябва да се превърнат в по - прости съединения, разтворими във вода и без видова специфичност.
Например белтъчините се усвояват след разграждането им до аминокиселини, въглехидратите - до монозахариди, мазнините - до глицерин и мастни киселини и т.н. Водата, минералните соли и витамините се усвояват непроменени. След всмукването на получените крайни съединения организмът изгражда специфичните за съответния животински вид телесни съставки.
Общността на процесите, които правят хранителните вещества годни за всмукване (резорбция) и за усвояване (асимилация) от организма и осигуряват изхвърлянето на несмлените и невсмукани остатъци, се нарича смилане на храната или храносмилане.
При едноклетъчните и някои низши многоклетъчни животни храносмилането е вътрешноклетъчно. То обикновено се извършва в хранителна вакуола, която се образува около хранителната частица след обхващането й с лъжливи крачка (псевдоподи), образувани от клетката. Това явление се нарича фагоцитоза.
При висшите животински организми храносмилането извънклетъчно. То най - често протича в храносмилателната система, възникнала й усложнила се през еволюционното развитие като единна система от кухини, които образуват храносмилателен канал с устен и с анален отвор. При висшите животни обаче се срещат клетки, запазили способността си за вътрешноклетъчно храносмилане (левкоцити, чревен епител и др.).
Храносмилателната система при висшите животни се състои от устна кухина, глътка, хранопровод, стомах и черва. Според естеството на основната храна, с която предимно се хранят в естествени условия, селскостопанските животни се делят на тревопасни (кон, преживни), месоядни (куче, котка) и всеядни (свння).
Най - сложна, най - обемиста и дълга е храносмилателната система на тревопасните животни (преживните, коня), а най - опростена и с най - малък обем и дължина - на месоядните (кучето). Средно положение по сложност и размери заема храносмилателната система на всеядните животни (свиня).
Стената на храносмилателния канал при висшите животни, взета в абдоминалната му част, има следното схематично устройство: Най - отвън се намира серозата. Под нея се намира мускулен слой, съставен от два слоя - външен с надлъжни и вътрешен с пръстеновидни мускулни влакна. В стомаха между двата мускулни слоя има и слой с косо разположени влакна.
Следва подлигавичен слой с разположените в него храносмилателни жлези и много кръвоносни и лимфни съдове. Най - отвътре, като ограничава кухината на канала, се намира лигавичен слой с много гънки, които увеличават многократно неговата секреторна и резорбтивна повърхност.
На границата между подлигавичния и лигавичния слой има тънък слой надлъжно разположени гладки мускулни влакна (muscularis mucosae). Между надлъжния и пръстеновидния мускулен слой лежи ауербаховият нервен сплит (plexus myentericus Auerbachi). В подлигавичния слой се намира майснеровият нервен сплит (plexus submucosus Meisneri). Тези сплитове са тясно свързани с идващите по мезентериума от централната нервна система парасимпатикови и симпатикови нерви.
В храносмилателната система храната претърпява физични и химични изменения. Физичните изменения на храната настъпват под влияние на двигателната активност на храносмилателния канал (сдъвкване, разкъсване, размесване и придвижване) поради набъбване, размекване, мацерация, емултаряне, разтваряне и др.
Химичните изменения в по - голямата част са последователно хидролитично разграждане на въглехидратите, мазнините и белтъчините под влияние на различни ензими - от храносмилателните сокове, от отслоените лигавични клетки на червата, от самата храна или се образуват от микроорганизмите, които обитават различни отдели на храносмилателната система.
Ензимите от един вид животни могат да въздействат в организма на друг вид. Те са видово неспецифични. Въз основа на това в животновъдната практика се използват микробни, микозни и други ензими, произведени при промишлени условия.
Повечето от ензимите на храносмилателните сокове са секретират в неактивна форма. Те се активизират от други съставки на храносмилателните сокове или от продукти на разграждането на хранителните вещества.
Действието на ензимите не е константно. То е оптимално при определени условия (реакция на средата, температура, състояние и количество на хранителния субстрат и др.). В храносмилателната система действат следните основни групи ензими:
- разграждащи белтъчините (протеази)
- разграждащи въглехидратите (амилази, карбохидрази)
- разграждащи мазнините (липази)
Има и ензими, деистващи на междинните продукти от разграждането на основните хранителни вещества: за полипептидите - пептидази, за дизахаридите - дизахарази и др. Физичните и химичните процеси в храносмилателната система протичат почти едновременно и взаимно се улесняват. Освен смилане и резорбция в храносмилателната система се извършва и екскреция на някои вещества.
Отзиви