Моите Френски Булдоци

Нашата история През 2009 година бях на гости при съученик, там се запознах с хора. Докато присъствах в тяхната компания, подметнаха за тяхни познати, които имат куче и търсят на кого да го дадат. Аз естествено като генетично отнесен по животните, на момента се натиснах да взема въпросното куче. За няколко часа се организирах и отидох да го взема. Но като влязох в двора на къщата се вцепених, кучето беше омършавяло, но за сметка на това беше много добронамерена, естествена характерна черта за породата. Мисля да спестя интригата от разговора ми с бившите и стопани така че продължавам. Първото ми впечатление беше, че кучето гледаше през задното стъкло на колата без да скимти, което е странно за породата, за тогаващният момент не ми беше ясно защо тази красавица приемаше така леко обстоятелствата. След като се прибрах двамата с майка ми много си играхме с нея, като се минаха няколко часа сладураната направи не кой знае каква беля но само докато я погледнах и се сви и се напика от страх, а с майка ми, единственото нещо за момента което ни мина през умът беше че са я биели много. На другия ден я заведох на ветеринар и взех нужните мерки. С времето успях да я рехабилитирам. Относно до личните данни на кучето тогава я взех на 1 година за още една година успях да я вкарам в релси когато си направи 3-тата година я заплодих и си запазихме едно прекрасно кученце. Вече майката е на почти 6 години, а малкото кученце е на почти 3 годинки, намираме се някъде в Европа и до няколко месеца, живот и здраве ще ги пусна на разплод. Колкото и да ми се искаше да опиша историята по подробно според мен не е нужно, то се знае.