Подход към болното куче

Към животните, доведени за преглед и лекуване, лекарят трябва да се отнася внимателно и спокойно. Недопустими са грубото викане, побоят, бързите и резките движения.

Необходимо е да се работи така, че изследваното куче да вижда и чувства всички движения на лекаря. Това осигурява успешното извършване на всички необходими манипулации без страх и риск.

При положение, че спокойното и ласкаво отношение не може да успокои животното и изследването стане невъзможно, предприемат се мерки за принудително фиксиране. Според естеството на предстоящата манипулация (болезнена или не) и според големината на кучето начинът на фиксиране е различен.

При неболезнени манипулации фиксирането на кучето, ако то е от дребна порода, се постига, като собственикът или помощникът хваща кучето за оглавника с лявата ръка, а с дясната обхваща заедно горната и долната челюст.

За по - сигурно фиксирането се извършва с поставянето на намордник или превръзка на челюстите му. Трябва непременно да се знае, че при кучетата от породите с по - къси и меки носни кости (Чихуахуа и др.) поставянето на превръзка трябва да се избягва, тъй като при нейното затягане се стесняват носните проходи и животното може да се задуши.

При тях е по - уместно да се използва поставянето на намордник. При нужда се прилагат и транквиланти (за успокояване на животното)  или  невролептаналгетични средства.

За предотвратяване на разчесването с лапи (при кожен сърбеж (pruritus cutaneus), екземи и др.), както и на разкъсването на раневите шевове със зъби е необходимо поставянето на предпазни яки, изготвени специален материал. Това са т.нар. "елизабетови яки".

Днес, на пазара има все по - голямо разнообразие от различни модели, форми и размери.