Понякога истината няма как да се обясни

Прибира се самотен мъж късно през нощта. Дъжд, студ, но той си е пийнал и е в настроение. Изведнъж чува тънък глас:
-"Вземи ме със себе си, добри човече!"
Оглежда се - жаба.
-"О, чудо!
Ти ли ми говориш?!"
-"Аз." - казала жабата.
-"Гладна съм, уморена съм, спи ми се, студено ми е." - занареждала жабата.
-"Е, какво пък толкоз, ще я взема" - полислил си човекът и я сложил в джоба си.
Върнал се в апартамента, извадил жабата и я сложил до радиатора да се стопли, а той седнал да вечеря.
-"Гладна съм, вземи ме при себе си да хапна." - проплакала отново жабата.
-"Хайде, то се е видяло, ела тук! Добре, че жената е в командировка, щеше да ме вземе за луд."
Като похапнали, човекът си легнал, но в тъмното отново дочул гласа на жабата:
-"Вземи ме при себи си в леглото! Студено ми е, спи ми се!"
Хайде, мира да има, съжалил я пак, взел я в леглото си. Изведнъж жабата се превърнала в красавица с неземно тяло и разкошни дълги коси.
-"Аз бях омагьосана и превърната в жаба." - заразказвала тя. -"Трябваше да се намери добър човек, който да ме вземе със себе си, да ям от неговата храна и да легна в неговото легло, за да си възвърна предишния образ."
В този момент на вратата се позвънило. Става да разбере кой е и що да види. Жена му се връща преждевременно от командировка. Като видяла какво има в леглото му, скандалът бил неизбежен:
-"Дай ми обяснение!? Какво е това в леглото ти?
-"Ами-и-и... Да ти кажа, че е жаба-а-а, няма да ми повярваш..."