Събиране, обработка и съхраняване на възрастни комари и ларви

Възрастните комари могат да се събират през всички сезони на годината. През студените месеци зимуващите женски комари се събират с помощта на ексхаустер или направо в епруветки в селскостопански постройки за животни (обори, свинарници и др.), а също така в плевни, изби, мазета, пещери и изкопани под земята галерии.

През топлите годишни времена женските комари, които смучат кръв от хора, бозайници и птици, могат да се събират както из стаи в къщите, така и в различни селскостопански постройки. Нападащи под открито небе, женски комари се събират най - удобно, когато кацнат да смучат кръв от човек или животно.

Освен женски комари е желателно да се събират и мъжки комари. Последните се ловят с ентомологична мрежа (сак) по цветовете на различни растения, по листата на дървета и храсти, а също така чрез косене в тревата или направо във въздуха, когато те се роят.

За привличане на възрастни комари се използват също така различни модели лампи, които излъчват обикновена  електрическа, ултравиолетова или поляризирана светлина.

Трябва да се има предвид, че при уловените в природата комари обикновено част от техните характерни белези не са добре запазени. Ето защо най - добри екземпляри за определяне се получават не чрез ловене, а като се излюпят в лабораторията от какавиди. Последните се събират направо от водоемите или се получават от събрани там ларви.

Възрастните комари се умъртвяват, като се поставят в подходящ съд (банка, епруветка и др.), в който има пари на етер, оцетов етер, хлороформ или цианкалий. При липса на тези вещества може да се използва и цигарен дим. Излюпените от какавиди в лабораторията комари се умъртвяват едва на следващия ден, след като хитиновата им обвивка вече се е втвърдила.

Най - добре е умъртвените комари да се набодат веднага на тънки ентомолосични игли (№ 00 и 0) или минуции. Набождаието може да стане откъм гърба или отстрани.

При първия начин ентомологнчната игла или минуцията се вкарва до 2/3 от дължината й отгоре в гърдите на комара - между основата на крилете му и малко встрани от средната линия.

При втория начин иглата или минуцията се вкарва пак в гърдите - по средата между основата на крилете и основата на съответния среден крак. Когато комарът е набоден на минуция, последната се набожда на малко правоъгълно парченце от фин (бристолски) картон с размери 11 х 6 мм. Това картонче пък се набожда на еятомологична игла № 1 или 2. Набодените комари се пазят в ентомологични кутии при съответни условия.

За да има научна стойност, събраният материал трябва да е етикетиран - на всяка игла отдолу на комара се набожда картонче, като се означават мястото, датата на събирането и името на този, който е събрал насекомото.

Определянето на комарите става чрез наблюдение с бинокуляр (лупа или микроскоп) при падаща светлина, най - често при увеличение 20 - 25 пъти.

Както беше вече споменато, за да се разгледа добре строежът на хипопигиите на мъжките комари, от тях се изготвят трайни микроскопски препарати в канадски балсам. За целта коремчето на мъжкия комар се разрязва някъде през 7- или 8-ото членче и отрязаният заден край с хипоиигия се фиксира в алкохол (70%).

След това той се обработва по познатия начин на траен препарат, като за разсветляването на хипопигия се използва карамфилово масло. Хипопигият се включва в канадския балсам в положението, което има при живия комар, т. е. с горната си страна нагоре.

Комарните ларви се срещат в различни водоеми в България обикновено от втората половина на март докъм средата на ноември. Само ларвите на някои видове комари (Anopheles clariger, Mansonia richiardii и тези от подрода Culicella на рода Culiseta) презимуват, като през студените зимни месеци се намират по дъното на водоемите в неподвижно състояние.

След като времето се позатопли и ледовете се стопят, а температурата на водата се повиши до или над + 5 °С, тези ларви отново се активират.

Ларвите на комара Culex pipiens molestus могат да се срещнат целогодишно в някои изкуствени водоеми - най - често в частично наводнени избени помещения на различни сгради.

Комарните ларви се събират най - удобно с малка конично заоблена планктонна мрежа сак (с диаметър 12 - 15 см, дълбочина 17 - 20 см и дължина на дръжката 1.2 - 1.5 м), чиито дупки пропускат бързо водата, но задържат ларвите от първа възраст.

За събиране на ларви от малки водоеми, каквито са някои дендротелми, литотелми и стъпки от добитък, в които има вода, може да се използва малка мрежа (с диаметър 4 - 5 см) лъжица или пипета с по - голям отвор.

Събраните ларви се фиксират в 96% алкохол с помощта на пипета - за да не се повредят техните власинки и някои други систематични белези (при това алкохолът се разрежда от попадналата заедно с ларвите в него вода).

Ако ларвите трябва да се запазят живи, те се пренасят до лабораторията във вода от водоема, от който са събрани те самите. По - нататъшното отглеждане на ларвите става пак в тази вода, като отвреме - навреме, когато тя частично се изпари, в съда се долива дехлорирана чешмяна вода.

Ако събраните ларви са малко, не е необходимо те допълнително да се подхранват. Когато обаче ларвите са много, могат да им се дават стрити на прах изсушени водни бълхи или пък в недълбокия съд, в който се отглеждат, се поставя чим с трева, за да се хранят ларвите с развиващите се във водата бактерии. Видовото определяне на ларвите е най - добре да става по ларви от IV възраст, при които всички характерни белези са напълно развити.

Ларвите на рода Anopheles могат да се определят на живо, като се пуснат във вода на предметно стъкло, което има вдлъбнатина (целулка) в средата си, тъй като важните им систематични белези се виждат откъм тръбната страна.

Ларвите на Culicinae могат също така да се определят без специална предварителна обработка, но за целта е необходимо да се направи следното. Ларвата трябва да се разреже през IV или V коремно членче на две (с ножче за бръснене или остри игли), за да може предният край на тялото й (главата, гърдите и първите коремни членчета) да се гледа отгоре, а задният край на коремчето - отстрани. Само тогава се виждат всички важни систематични белези на ларвата.

Ала както ларвите на рода Anopheles, така и тези на Culicinae се определят най - добре, като от тях се изготвят трайни препарати в канадски балсам. Ларвите от рода Anopheles се включват в канадския балсам с гръбната страна нагоре, като предварително се отрязва техният плавник, за да не пречи на правилното им ориентиране.

Ларвите на Culicinae се разрязват през IV или V коремно членче на две, когато се пуснат да се разсветлят в карамфиловото масло. В канадския балсам предният край на тялото им се включва с гръбната страна нагоре, а задният край със сифона трябва да легне настрани.

Препоръчително е трайните препарати от комарни ларви да се изготвят, като покривното стъкло се подпре в четирите си ъгъла с восъчни "крачета", за да не се отчупват власинките на ларвите и да не се изменят формата и размерите на сифона им.

За да се запазят тези и други характерни белези на фиксираните ларви, последните трябва да се пренасят през серията алкохоли в карамфиловото масло и в канадския балсам с помощта на "примка", изготвена от тънка ентомологична игла и закрепена на дървена дръжчица, или като се използват за целта триъгълни или правоъгълни парченца от филтърна хартия или някакъв фин картон.

Определянето на ларвите в трайните препарати става с помощта на микроскоп при проходяща светлина при различни увеличения. Всеки препарат трябва да бъде съответно етикетиран.

В известни случаи е необходимо да са налице яйца от даден вид комар. Това е важно специално при вида Anopheles maculipennis, тъй като, както беше вече споменато, повечето негови подвидове се определят по шарките на горната страна на яйцата им.

Често яйца попадат в планктонната мрежа заедно с ларвите от даден водоем. Яйца могат да се получат и в лабораторията от насмукани с кръв женски комари, които снасят яйцата си направо във водата. Това се постига по два начина.

При първия от тях насмуканите женски комари се държат поединично в термостат, при подходяща температура (18 - 22 °С), в епруветки, които стоят изправени. На дъното на всяка епруветка трябва да има добре навлажнено памуче, а отгоре тя се запушва пак с памук. В епруветките трябва да се постави и някаква суха сламка, за да има къде да каца комарът по нейната дължина. Обикновено след известно време (6 - 7 или повече дни) поне една част от така държаните комари снасят яйца върху влажния памук.

Вторият начин е следният. Когато коремчето на насмукалия се женски комар стане цялото жълто, това показва, че яйцата в него са вече зрели (този стадий при рода Anopheles се означава като 7-и стадий по Села). Сред това комарът се упоява леко с помошта на етерни или хлороформни пари или с цигарен дим, след което му се отрязват крилата. Когато действието на упойката премине, комарът отново се изправя на краката си. След това той се пуска в съд с вода и обикновено скоро започва да снася едно след друго своите яйца.