Тайган - хрътка от Хан Тенгри

В дълбоките пазви на Централна Азия, в Киргизстан, все още съществува несправедливо забравената порода тайган, броят на която е едва триста екземпляра, и, за съжаление, драстично намалява. Относителната географска изолация на районите за развъждане, както и промяната на обичайния начин на живот на местното население - са някои от най-важните причини тази порода да е заплашена да изчезне от лицето на Земята. Въпреки, че по редица външни и вътрешни свойства, тя е уникална! Тайганът, салюкито и афганската хрътка спорят коя е най-древната порода кучета на земята. Досега няма единно мнение между учените по този въпрос, но за разлика от тях тайганът е примитивна аборигенна хрътка, създадена от природата. Тайганът е аборигенна хрътка с благороден външен вид, с височина над средната, силен, грациозен, със сухо здраво телосложение и силни челюсти, с добре развита мускулатура, експлозивна енергия, свободолюбив, с чувство за собствено достойнство. В ежедневието и домашния бит тайганът е спокоен, резервиран към непознати и много верен на стопанина си, така че може перфектно да изпълнява охранителни функции. Не понася насилие и грубо отношение. Това се дължи на факта, че от незапомнени времена тайганът е приятел и помощник на ловците и никога не е било прието да го наричат куче. За тях тайганът е тайган, а всички останали породи са кучета. Доказателство за това е фактът, че ако в семейството на киргизки ловец има кърмеща майка, тя непременно трябва да дава от своето мляко за малките кученца. Дали това не е доказателство за почитта и уважението на киргизите към тази порода? Тайганът или киргизката хрътка е реликва, съхранила до наши дни частица от примитивните номади с техния суров начин на живот. Тайганът притежава най-добрите качества на ориенталските хрътки. За разлика от разглезените западни роднини, които са специализирани да се хвърлят „като незрящи”. И на не открито място, тайганът, въпреки трудните условия във високите планини, е неуморен в преследването на плячка по пресечена местност, при това самостоятелно го открива с помощта на добре развитата си интуиция. Намирайки свежи следи, хрътката върви след тях докато моментът на срещата настъпи, а, подушвайки и виждайки звяра, го преследява с очи. В тръни и храсти тайганът използва интуицията си за търсене. Обект за лов с тайгани са обитателите на степите, равнините, планините и откритите местности. С тях успешно се залавя вълк, чакал, лисица, язовец, мармот, белка, ,козирог, архари/планински овен/, аргали/планинска овца/, сърна, благороден елен /марал/, дива свиня, сайгак/степна антилопа/, фазан, кеклик, яребица.