Вълчо и Зайко в гората

Веднъж, вървейки си из гората, Вълкът пропаднал в дълбока яма, направена за капан. Той започнал да вика за помощ, а виковете му чул Заекът, който минавал наблизо. Виждайки, че Вълкът се намира в безизходица, Заекът си припомнил колко тормоз и унижения е търпял през годините заради него. Все пак Вълкът започнал да му се моли:

- Зайко, братко, моля ти се помогни ми! Ако ме намерят тук, хората ще ме одерат жив!

- Аз да не съм луд, че да ти помагам?! Ти толкова години си ме унижавал! Ти си толкова глупав и недодялан. Ти и цялото ти семейство сте нахални и некултурни! Освен това, сте грозни и миришете лошо! Как може да тормозите всички животни в гората и с какви очи сега ме молиш за помощ?! Гледай си работата!

Като казал всичко това, Заекът се обърнал и тръгнал по пътя си. Но изведнъж се сетил, че така и така му се е отдала възможност, трябва хубавичко да нареди Вълка, за да му олекне напълно. Решил да се върне и да му каже всичко, което мисли за него, без да се страхува, че може да бъде изяден. Отишъл до ямата и се надвесил над нея, за да продължи да обижда Вълка. Но ненадейно се подхлъзнал и паднал вътре ... Тогава станал, отърсил се и смело казал:

- Вълчо, братко, ако щеш ми вярвай, дойдох да ти се извиня!