Зайците са олицетворение на поговорката: "Страх лозе пази"

Един ден Вълкът решил да покани своя приятел Зайо да отидат да пийнат по едно в горската кръчма.
-"Мараба, Зайо, хайде да отидем да ударим по едно в кръчмата, аз черпя!"
-"Ааа, Вълчо, за ходене в кръчмата не ме търси! Там висят едни много опасни типове, а на мен все още ми е мил животът." - отвърнал Зайо.
-"Хайде, Зайо, не се страхувай! Нали ще си с мен, обещавам ти че никой с пръст няма да те пипне. Ако някой те закача, ще си има работа с мен!"
-"Добре, Вълчо, но нали знаеш какви изроди има там, така ще ни пребият и двамата, не, ами направо ще ни изкривят от бой!"
-"Спокойно, Зайо, все пак аз съм Големия Лош Вълк! А и с тях се познаваме отдавна, обещавам ти, че няма да има проблеми!"
Зайо се успокоил и с удоволствие приел поканата. Тръгнали двамата към кръчмата. Точно когато наближили, от кръчмата излязла Камилата. Като я видял, Зайо хукнал да бяга с всички сили към къщи. Вълкът, силно озадачен и изненадан тръгнал след Зайо и не след дълго се озовал пред неговата хралупа.
-"Хей, Зайо, тук ли си?" - попитал Вълка.
-"Ттттук, съм, Ввввълчо." - отвърнал с треперещ глас Зайо.
-"Какво стана, защо избяга толкова бързо?"
-"Как защо, бе Вълчо, ти не видя ли оня кон как го бяха изгърбили?!"