Закони на Мендел

Това са правила за унаследяване, формулирани от Г. Мендел, които определят числените съотношения, характерни за изявата на отделни наследствени признаци и на техните съчетания в хибридното потомство при полово размножаване.

Първи закон на Мендел - законът за еднообразието (еднородността)

Той гласи, че хибридите от първо поколение при монохибридно кръстосване на хомозиготни родители ще бъдат еднообразни независимо от посоката на кръстосване, а фенотипът им ще се определя от доминантните алели на родителите.

Втори закон на Мендел - законът за разпадането

Той утвърждава, че при кръстосване на монохибриди от първо поколение във второто поколение се разпадат определени генотипни и фенотипни групи.

При пълно доминиране се наблюдава "класическо" съотношение на индивидите по фенотип: _3/4 индивиди с доминантен признак и _1/4 с рецесивен, а съотношението между генотиповете е _1/4 доминантни хомозиготни, _2/4 хетерозиготни и _1/4 хомозиготни рецесивни.

Трети закон на Мендел - законът за свободното комбиниране (независимото разпределяне)

Този закон гласи, че при полихибридно кръстосване разпадането във второто поколение за всяка алелна двойка става независимо от разпадането за другите двойки, вследствие на което възникват нови комбинации. Този закон е валиден само за тези родителски, гени, които са разположени в различни хромозомни двойки.

Законите на Мендел имат ограничено действие:

• те са валидни само за хромозомните гени и не се отнасят до цитоплазмените наследствени фактори
• те са статистични и се проявяват при голям брой индивиди
• числените съотношения между фенотиповете са валидни, ако гените се характеризират с пълна пенетрантност, а между отделните гени при полихибридно кръстосване липсва взаимодействие от типа комплементарност или епистаза

В животновъдството законите на Мендел се прилагат при селекционните програми, както и при оценяването на генотипа на животните.