Имунитет

Представлява състояние на устойчивост (резистентност) на организма към причинители на болести (вируси, микроби, токсини и други генетично чужди съединения) и способността му да им се противопоставя.

Имунитетът може да бъде наследствен, т.е. закрепен в генотипа като конституционна съпротивляемост, и придобит от организма под влияние на различни фактори на средата. В селекцията на животните голям интерес представлява наследственият имунитет, тъй като неговата генетична изява се подчинява на същите генетични закони, които определят предаването в потомството на наследствените дадености за всички останали признаци и свойства на организма. Това дава основание да се провежда отбор по устойчивостта на животните на заболявания.

Гените, контролиращи наследствения имунитет, може да бъдат както доминантни, така и рецесивни. В Повечето случаи обаче наследственият имунитет се определя от полигенно унаследяване с прагов ефект.

Наследствен имунитет към определени болести може да притежават отделни видове, породи, линии и дори отделни индивиди. При всички случаи имунитетът се основава на химична некомплементарност между молекулите на агресивния микроорганизъм и молекулните мишени в организма на жертвата.

Например имунитетът на конските еритроцити към действието на хемолитични вибриони се обуславя от молекулната конституция на обвивката на тези клетки - липсата на молекулни ганглиозиди, които са чувствителни към поразяващия ензим сиалидаза. Чувствителните към сиалидазата ганглиозиди са мишена за молекулното оръжие на хемолитичните вибриони.