История на Декоративните рибки

Отглеждането на декоративни рибки и други водни животни в изкуствени водоеми датира още от времето на древните китайци. Те имали особено предпочитание към една разновидност на златистата каракуда, наречена "цзиюй".

От Китай през 1611 г. златни рибки за пръв път били внесени в Португалия, по - късно в Англия (1669 г.) и накрая - във Франция (1750 г.).

По каменните стени на древноегипетските гробници в Бен Хасан (1700 - 1800 г.пр.н.е.) изкусни художници каменоделци са изобразявали различни видове риби така точно и с такова познание, че всеки съвременен познавач на фауната на Нил съвсем определено може да посочи изображенията на кои риби са издялани върху камъка.

При разкопките на древните градове в Египет и Месопотамия в дворците са намерени плоски каменни чаши-басейни. Напълно е възможно в тези басейни да са били отглеждани риби, уловени в Нил, Тигър или Ефрат.

Древните гръцки учени много сериозно се занимавали с изучаване на рибите. Аристотел е описал 116 вида риби, а Теофраст - много неизвестни на античния свят риби от Индия. Вероятно гърците са се запознали с тях по време на завоевателните походи на Александър Македонски на Изток. Римските учени познавали само обитателите на сладководни басейни и на Средиземно море.

Философът Сенека в една от своите книги направо се подиграва на Теофраст. "Помислете си - пише той,- този чудак твърди, че в Индия има пълзящи риби! Ако може да му се вярва, то тогава индусите трябва да ги ловят не с мрежи, а с мотики и лопати!"

Благодарение на Цицерон знаем, че богатите римляни са се развличали, като са държали рибки в специални басейни, наречени писцини (от латинското "писцес"- риба). Отглеждали ги не само за да ги поднасят по време на пиршествата, но дори и ... Но нека чуем самия Цицерон: "Срамно е да се гледа - казва той, - как някои от нашите заможни граждани са на седмото небе от радост, ако успеят да приучат рибките да доплуват при повикване и да бъдат хранени от ръка."

Така от Цицерон научаваме, че в Рим не само са държали рибки в изкуствени басейии, но са се опитвали и да ги "опитомняват" или, както казват учените, да изработват у тях условни рефлекси. Очевидно тези писцини са съществували не само за снабдяване на пировете с риба, а са служели за извършване на опити и наблюдения.

Запазен е откъс от готварска рецепта, в който между другото се споменава, че барбуните обичат чистата прясна вода, а в нагрята от слънцето вода бързо увират. Затова трябва да се правят писцини с течаща вода, заключава древният автор.

А ние можем да направим следния извод: римските учени добре са познавали условията за отглеждане на барбуни, а възможно е и на други риби. Въобще в Рим рибите са били високо ценени. Есетрите били на такава почит, че ги сервирали само като императорско блюдо.

Съвременното научно наименование на есетрата - аципенсер - в превод от латински означава скъпоценен.

А сомът дори бил възпят в поема, която му посветил поетът Авзаний: "Днес възпявам тебе, соме, о, могъща рибо...Ти, подобен на вълните, си украсата на нашите води".

Впрочем имало една риба, която никой не обичал. Именно тази риба е непосредствено свързана с историята за аквариума.

Това е мурената - зъбатата риба от Средиземно море. В писцините били държани и мурени, но съвсем не за красота или за хранене от ръка.

Нещастникът нямал избор - ако се откажел, щели да го пребият до смърт - и се хвърлял във водата. Гладните мурени веднага се устремявали към него и забивали в тялото му острите си зъби. Човекът се бранел, но огромните двуметрови хищници нападали, разкъсвали месата на роба и водата почервенявала от кръвта му. А по трибуните около басейна господарят и неговите гости умирали от смях: "Ама че забавно зрелище е този съд за мурени, не намирате ли?"

Когато говорим за началото на акваристиката, нечестно би било да не споменем за римлянина Луциус Апулей. Всяка наука си има своите герои и мъченици, един от тях е той.

Да се пренесем мислено във II век от н.е. Намираме се в голяма и светла зала в град Ея, който се иамира точно на мястото на днешния Триполи. Палещите лъчи на слънцето проникват в нея през колонадата, която заменя една от стените. Залата е пълна с хора. На подиума седи възрастен набит мъж в оранжева дреха със свободно падащи гънки, върху които блестят разкошни доспехи. В залата е горещо и затова двама роби негри старателно поклащат над главата на мъжа огромни ветрила от палмови листа. Това е проконсулът на Римската империя - Максим Клавдий. Малко зад него се намират членовете на съвета на проконсула. Вдясно до перилата стои мъж на около трийсет години. Той е облечен доста по - скромно, но в простотата на дрехите му има особено изящество. Лицето му е смугло и красиво, с тънък прав нос и презрително усмихващи се устни. Големите му черни очи гледат надменно над групата хора, седящи на отсрещната скамейка. С красиво движение на главата младият мъж отмята от челото си гъстите черни къдри и започва да говори. Думите му се леят плавно, изглежда, че той сам се любува на речта си. Мъжът разказва за несправедливото обвинение на неговите роднини, че се занимава с черва магия. Той е уверен, че те не могат да докажат това обвинение и че мъдрият и образован Максим Клавдий ще разбере как стоят нещата и няма да позволи да го осъдят без вина.

Младият човек на име Луциус Апулей е син на висш чиновник от Римската империя. Той е роден в Африка, но баща му искал да даде образование на сина си и го изпратил в Атина, а после - в Рим. След като овладял науките и до съвършенство изучил латински език и ораторско изкуство, Апулей се преместил в град Собрат, разположен недалече от Ея, и се заселил в големия дом на жена си.

След известно време съседите и роднините на жена му забелязали, че новодошлият се занимава със странни неща. Сутрин, по време на отлива Апулей се разхожда по брега на морето и събира в торба морски животни. Освен това изпраща своя роб Темисон да купува от рибарите различни риби, миди и раци. Хората си шушукат, че са виждали как у дома си Апулей изважда вътрешностите на рибите и нещо записва. После плъзват още по - невероятни слухове: новодошлият държи в къщата си съдове с морска вода и в тях плуват риби и раци!

Тогава гражданите решават: "Апулей е магьосник и трябва да бъде предаден на съда". За онези времена обвинението, че се занимаваш с черна магия, е било нещо много сериозно.

И ето - сега се разглежда делото. Апулей се опитва да докаже, че е ловил животните само за храна, но неговите противници бързо опровергават този довод: "Луциус събира негодни за ядене и дори отровни животни и освен това, кой знае по каква причина, държи морските животни в съдове!" Младият човек е принуден да признае истината, но твърди, че това съвсем не е черна магия.

"Нима не може да се ловят риби от любов към познанието - казва той, - така, както много хора правят това от любов към стомаха си, т.е. за храна?"

Апулей показва на проконсула ръкопис, в който е описал различни риби, тяхното поведение, частите на тялото и навиците им. Великите гръцки учени Аристотел и Тсофраст са описали много повече риби, отколкото той, Апулей, но никой не е посмял да ги обвини в това, че се занимават с черна магия.

Проконсулът свива вежди и дълбоко се замисля. От една страна, като че ли Апулей е прав - да се изучава природата не е престъпление. Но от друга страна, защо на този човек му е притрябвало да държи рибите и другите морски животни в съдове?

Нито Аристотел, нито Теофраст са държали морски животни у дома си. Луциус и това обяснява. Той иска да наблюдава как се държат морските обитатели, как се движат, как дишат. Та нали човекът винаги е бил привличан от живота в чуждата за него водна среда.

Великият Александър Македонски заповядал да му направят специален подводен звънец, с помощта на който се спускал на морското дъно и с часове наблюдавал чудния живот под водата. Апулей решил да направи обратното: той пренесъл частици от морето в своя дом, като поставил водата и животните в тасове и чаши, които така и нарекъл - аквариум, т.е. съдове за вода.

"Не е ли все едно как ще се наблюдава животът на подводния свят - дали сам ще се спуснеш там, долу, или ще пренесеш частици от този свят в своя дом?" - пита Луциус.

Труден въпрос зададе Луциус на проконсула. Александър Македонски действително се е спускал с подводен звънец в морето, но... тези съдове и чаши... Някак е твърде необикновено.

Цялата тази история завършва с освобождаването на Апулей. Образованият проконсул в крайна сметка не установява нищо противозаконно в неговите занимания. И все пак Апулей е принуден да напусне дома си в Собрат и да избяга в далечния Картаген.

През Средновековието в Европа науката е в пълен застой. Светата инквизиция жестоко се разправя с всеки, който се осмелява да се занимава със "сатанински неща". Всяка нова мисъл, всеки жив интерес, проявяван към каквото и да е, се възприема като еретична, небогоугодна и достойна за наказание постъпка.

В Европа пламтят кладите на инквизицията. И съвсем естествено е, че в тези векове няма да намерим никакви сведения за аквариума и акваристиката. Само на Изток, във Великата поднебесна империя, придворните рибовъди творят чудеса, изменяйки по свое желание и формата, и окраската на рибката каракуда цзиюй, като създават нови и нови породи златни рибки. Европейците се запознават с тези удивителни творения на китайските селекционери едва през XVII век.

Настъпва епохата на Възраждането. Учените грижливо възстановяват и преписват текстовете на древните гръцки и римски естественици. Зараждащата се нова класа търси нови пазари за стоките си и се стреми да завладее далечните богати земи на Изтока.

Към всички краища на земята се устремяват бързоходни каравели, натоварени с хора, жадни за нови земи и за приключения. Те донасят чудни разкази за рибите от далечните страни, които удивително съвпадат с неправдоподобните някога сведения на древните автори.

През 1637-1644 г. Георг Маркграф посещава Бразилия. След завръщането си той публикува своята "Естествена история на Бразилия". Във втората част на тази книга авторът дава описание на 87 вида риби, обитаващи Амазонка. Сведенията за тези риби изумяват въображението на европейските изследователи на природата. Може да се спомене цяла плеяда имена на учени пионери на акваристиката: Лавоазие, Лойд, Пуркиние, Йегер, Карбоние, Дюриген, Кафка, Ницше, Улман, Бабак, Мразек, Жежула и много други.

В началото на развитието си акваристиката се е ориентирала към отглеждане на домашни сладководни риби и безгръбначни животни, а по - късно - главно на екзотични риби.

Основна пречка за масовото развитие на акваристиката са били трудните условия за транспортиране на рибите. По - късно бързият воден и въздушен транспорт подпомагат развитието както на сладководната, така и на морската акваристика. Акваристиката се превръща в наука, която използва различни специалности. Тя създава не само отлични акваристи, но и систематици, анатоми, етолози, генетици, паразитолози и зоогеографи.

Аквариумът е не само едно изискано допълнение в модерното жилище, но е и изключителен помощник при изучаването на биология в училищата. Чрез него по ненатрапчив начин младите хора схващат материалните основи на живота.

^*Още за декоративните рибки: съвети за отглеждане, видове и др. може да прочетете тук -> Декоративни рибки