Кучетата камикадзе на Сталин, които са били обучени да се взривяват като противотанкови кучета

Кучетата "убийци" на Сталин са използвани по време на Втората световна война срещу нацистките танкове. Тези кучета камикадзе са имали прикрепени експлозиви и са обучени да застават под танковете.

Използването на кучета във военни битки е прието през 1924г. и продължава до 1990г. Снимките (вляво) показват как "кучетата убийци" на Сталин са използвани по време на Втората световна война срещу нацистките танкове.

Тези кучета са имали прикрепени към себе си експлозиви и са били обучени да ги пренасят до танкове, бронирани машини и други цели. Военният експерт Юрий Веремеев споделя:

"Червената армия разчиташе много на кучетата по време на войната. Те изпълняваха множество задачи, като например да издърпват ранени от бойното поле, да доставят съобщения, оръжия и храна по протежение на фронтовата линия, пренос на експлозиви до танковете на немците и дистанционното им взривяване."

Първоначално идеята била кучетата да се обучат да занесат експлозивите до целта, след което да захапят въже, което да ги освободи от тях бомбите, да се отдалечат от целта и експлозивите да бъдат задействани с дистанционно.

В разгара на битките обаче уплашените животни често не успявали да да се освободят от бомбите и това принудило руските командири да жертват животните, взривявайки ги, когато достигнат до целта си, в отчаян опит да спрат немското настъпление.

"Първите опити са правени с мини поставени в платнени джобове, върху гърба на кучето", споделя Веремеев.

Вътре в пакетите е имало по 2 торби, всяка от които е съдържала 6 кг. тротил. На гърба на животните е имало дървено седло, на което е можело да се закачат допълнителни устройства в зависимост от задачата - сензори за посочване на целта или детонатор за експлозивите. Имало е и механизъм, чрез който кучето да се освободи от експлозивите на набелязаното място.

"Идеята беше обучените кучета да могат да се върнат обратно и да бъдат използвани за други мисии. В първоначалните тренировки кучетата били обучени и правели всичко това, без особени затруднения. В реалните бойни действия обаче, нещата не се получавали, както било планирано. Кучетата се обърквали и бягали от фронтовата линия или се връщали при дресьорите си преди да са изпълнили мисията.

„Имаше едно куче на име Инга. То беше истински гений по време на тренировките, но дори и то не успя да се справи със задачите по време на реална мисия. Първата група кучета бяха обучени за около 6 месеца. Провала на операцията и продължителното време за обучение накара военните да обмислят идеята за "кучета камикадзе".

Това доведе до лека промяна в униформата на кучетата. Сега торбите с експлозиви се правеха така, че животното да не може да ги свали от себе си, по време на мисия. Взривните вещества отново бяха разделени в 2 пакета от по 6 кг, като целта беше да се атакуват най-уязвимите части на противниковите танкове – шасито и резервоара отдолу."

Веремеев споделя и някои от тайните на Съветските тактики:

"Съветската армия използваше най - първичния инстинкт на кучетата - гладът. Животните се държаха в отделни клетки, без да им се дава храна за известно време. След това топла храна е поставяна на пътя на вражеските танкове.

Изгладнелите кучета, водени от своето обоняние тичаха право към танковете. За по - голяма прецизност кучетата се обучаваха да асоциират работещия дизелов двигател с храна, за да могат да се насочат именно към двигателя на вражеската техника."

Използването на кучета е имало известен успех, но като цяло тактиката с кучетата не постигнала очакваните резултати, най - вече, защото руснаците обучавали кучетата да надушват дизелови двигатели, докато немците използвали бензинови. Изправени пред непозната миризма кучетата "войници" се обърквали и често проваляли мисията си.

Един от дресьорите пише на 16 октомври 1941г:

"Повечето кучета отказват да изпълнят задачите си и щом ги пуснем бързо се връщат обратно в окопа."

Експлозивите на някои от кучетата избухвали от към съветската страна на фронтовата линия, докато животните се опитвали да се скрият в окопите. Други кучета били застрелвани от съветските войници, тъй като се отклонявали от целта си.

Един от участниците в тези събития споделя:

"Девет кучета тичаха към целите си, но след това се уплашиха от бомбите, които падаха около тях и се опитаха да се скрият някъде. Три от кучетата се взривиха, две се изгубиха и не бяха намерени повече, останалите трябваше застреляме, защото тичаха обратно към нас."

Според архивите на НКВД (предшественика на КГБ) използването на противотанкови кучета е имало обратен ефект и дори демотивирало войниците. По същото време САЩ също обучавали кучета за военни цели, но така и не прибегнали до техните услуги. За първи път разрешение за използване на кучета в Съветската армия било издадено през 1924г.

Още преди Втората световна война Червената армия използвала циркови дресьори и ловци,за да обучават кучета. През 1935г. първият отряд от кучета бил включен в състава на Червената армия.

През 1938г. подразделение с военни кучета дори участвало на парад на Червения площад. През 1941г. първите военни кучета били транспортирани до фронтовата линия. Числеността им била 30 кучета и 40 дресьори. Не отнело много време на германците да застрелят 3 от тези кучета и да се запознаят с начина, по който руснаците се опитват да пренасят бомби и да унищожават танковете им.

За немците използването на кучета показвало отчаянието на Сталин и те използвали кучетата за своята пропаганда като заявявали на войниците, че руснаците ги е страх да се сражават и изпращат в битките кучета вместо хора.

Данните за успеваемостта на "кучетата камикадзе" са разнопосочни, но има писмени доказателства за някои големи успехи. Например в най - голямата танкова битка за всички времена - битката при Курск, 16 кучета са успели да унищожат 12 немски танка.