Лястовица

С опашка като ножица се стрелкаш и режеш ти небесната коприна. В небето ясно гушка снежна белкаш, и носиш се над светлата Родина. Аз виждам как се къпеш във росата, облякла свойта лъскава жилетка. Съзирам често горе в небесата красивата ти черничка наметка. На есен ти на медените жици седиш смълчана, готвиш се за полет. И ето, литваш с твоите сестрици: "Довиждане, до следващата пролет!" Петя Дубарова