Ризеншнауцер

Синоними:

• Riesenschnauzer
• Giant Schnauzer
• Schnauzer geant

Разновидности:

• Сол и пипер, Pfeffer-Salz
• Черен, Schwarz

Ризеншнауцера е работна порода куче, което се е появило за пръв път през 17-ти век в Германия. Това е най - голямата от трите породи шнауцер. Другите две породи са стандартен шнауцер и мини шнауцер. За разработването на тази порода са били използвани много други породи.

Част от тях са фландърско бувие, стандартен шнауцер, немски дог и др. Първоначално тези кучета са били развъждани, за да подпомагат земеделските стопанства. Те са се използвали като пастирски кучета и за охрана на собствеността на земеделците.

Постепенно все повече кучета биват купувани за града, където най - често се използвали за охрана на пивоварни, месарски магазини и фабрики. Тази порода кучета е била известна само в провинция Бавария. Ризеншнауцера придобива световна популярност след участието си, като военно куче в Първата и Втората световни войни.

Ризеншнауцера има гъста къдрава козина, която го предпазва от атмосферните влияния и от паразити. Там, където все още е законно тези кучета се срещат с изрязани уши и опашки. Подобно на другите шнауцери те се отличават с особена брада и вежди. Днес Ризеншнауцера участва в много кучешки спортове. Тази порода се използва и като полицейски кучета.

Произход

Германия

FCI номер на стандарта

№ 181

Класификация по Международната федерация по кинология(FCI)

Група 2. Пинчери и шнауцери. Догообразни и швейцарски пастирски кучета
Секция 1. Пинчери и шнауцери
Подсекция 1.2. Шнауцери

American Kennel Club (AKC)

Призната: "Работни кучета - Working Dogs"

British Kennel Club (KC)

Призната: "Работни - Working Group"

Класификация по интелигентност

3 Група: 28. Ризеншнауцер

Тегло (по FCI)

30 - 40 кг

Ръст (по FCI)

Мъжки: 60 - 70 см
Женски: 60 - 65 см

Космена покривка (по FCI)

Черен; Сол и пипер

Живот

10 - 12 години

Външен вид

Козината им е много гъста, което ги прави устойчиви на екстремни атмосферни влияния. Козината по лицето на Ризеншнауцера образува брада и вежди. Обикновено тези кучета се срещат в две шарки - чисто черни и цвят известен като "сол и черен пипер", където бялата, черна и сива козина е размесена по различен начин.

Ризеншнауцерите са уголемена версия на стандартните шнауцери. Опашката и ушите на това куче обикновено са купирани. Ако ушите не са подрязани те са малки, имат кръгла форма и се намират в горната част на главата.

Главата на кучето е около ½ от дължината на гърба му, когато той се мери от холката до основата на опашката. Задните части на Ризеншнауцера са плоски, но с добре развита мускулатура.

Характер и поведение

Ризеншнауцерите обикновено са тихи кучета. Те обаче са много подозрителни към непознати хора  и могат да проявят много силна териториалност. Когато са въведени по подходящ начин те обикновено възприемат новите хора или ситуации. Тези кучета могат да бъдат агресивни, но обикновено не проявяват тази страна на своя характер. Те са много любвеобвилни, когато са спокойни и много внушителни, когато бъдат предизвикани.

Ризеншнауцерите са много интелигентни кучета и поради тази причина се отегчават лесно. Освен това са много енергични и ако не получават нужните физически упражнения могат да проявят много деструктивно поведение.

Обучават се сравнително лесно и остават верни на собствениците си. Според някои развъдници. кучетата оцветени в цвят "сол и пипер" са по - спокойни и послушни от чисто черните кучета.

Отглеждане

Не се препоръчва тези големи кучета да бъдат отглеждани в апартамент. Те са много енергични и са най - подходящи за дом, който разполага със заден двор, където да могат да изразходват своята енергия. Когато не са навън за игри и разходка Ризеншнауцерите трябва да живеят вътре в къщата, а не на двора, като дворни кучета.

Ризеншнауцерите имат нужда от най - малко 1 час упражнения на ден. Упражненията могат да бъдат разходки или някакъв вид енергична игра. Тези кучета са склонни да проявяват деструктивно поведение, като дъвчене и копаене, затова трябва да поддържате техния интерес, за да не се стига до там.

Това са работна порода кучета и обичат да имат задължения и да изпълняват команди. За избягване на нежелано поведение ги научете на колкото се може повече команди.

Тези кучета се отегчават лесно, затова избягвайте честото повтаряне на едно и също упражнение. Тренирайте тези кучета с решителност и постоянство. Ако те са упорити, вие трябва да бъдете по - упорити от тях.

Как се разбира тази порода с деца и домашни любимци?

Поради своите размери и висока енергичност тези кучета не се препоръчват за семейства с малки деца. За предпочитане е децата да са поне на 12 години или повече, за да може да имат представа как да се държат с такова голямо куче. Трябва да научите децата си как да подходят и докосват такива кучета.

Винаги трябва да наблюдавате взаимодействието на малките деца с Ризеншнауцера. Научете детето си да не закача кучето докато то спи или се храни. Без значение колко добродушно е кучето, не трябва да се оставя без надзор, когато около него има малки деца. Ризеншнауцерите не се сприятеляват лесно с други кучета, особено ако те са от същия пол. Не трябва да им се доверявате и когато около тях има котки, дори и привидно да се разбират добре с тях.

Грижи за козината

Ризеншнауцерите имат ясно изразени вежди и гъста брада. Те обаче не се образуват по естествен начин. Редовното им оформяне е от съществено значение.

Грижите за ризеншнауцерите включват редовно миене, къпане, подстригване, изрязване на ноктите и почистване на ушите.

Препоръчително е да водите кучето на фризьор веднъж на всеки 6-8 седмици, ако искате то да поддържа характерната си форма. Трябва и редовно да го къпете, за да се поддържа в добро и чисто състояние.

Здравословни проблеми

Бедрената и лакътната дисплазия са често срещан проблем при тази порода кучета. Ризеншнауцерите са податливи и към проблеми с очите, като глаукома, катаракта, мултифокална дисплазия на ретината и прогресивна генерализирана атрофия на ретината.

Те са податливи и на кожни заболявания, като витилиго, фоликулярни кисти, рак на кожата, меланоми на крайниците и пръстите. Меланома причинява дефект в меланоцитите, което води до потъмняване на цвета на кожата. Нераковите кожни тумори също се срещат често.

Някои Ризеншнауцери развиват диабет, автозомно-рецесивен хипотиреодизъм, селективно абсорбиране на кобаламин, нарколепсия, катаплексия и други различни проблеми свързани с припадъци.

Някои от тези прекрасни кучета са чувствителни към сулфонамиди. Заболяванията свързани с костите и ставите също са сериозен проблем. Най - честата причина за смърт при Ризеншнауцерите е лимфом и рак на черния дроб. След тях се нареждат инфарктите и сърдечната недостатъчност.

История на породата

За пръв път тези кучета се появяват в Швабия в германските провинции Бавария и Вюртемберг през 17-ти век. Тези първи представители на породата са се смятали за разновидност на немските пинчери, но с много по - дебела и плътна козина, която им помагала да издържат на суровата немска зима и ги предпазвала от ухапвания от насекоми.

Произходът на породата не е изяснен напълно, но се смята, че Ризеншнауцера произлиза от кръстоската между черен боксери, фландърско бувие и обикновен шнауцер.

Ризеншнауцера първоначално е отглеждан като многофункционално куче и е било използвано за охрана и като пастирско куче. От началото на 20-ти век Ризеншнауцерите са използвани и като кучета пазачи на фабрики, пивоварни и месарски магазини в Бавария. За пръв път  Ризеншнауцери са внесени в САЩ през 30-те години на 20-ти век, но породата остава много рядка до 60-те години, когато започва да придобива голяма популярност.

В наши дни Ризеншнауцера се използва често като полицейско куче. То може да бъде обучено да се подчинява и поради своята ловкост се използва още, като пастирско куче и като спасителско куче. В САЩ тази порода често е показвана по изложби. В Европа обаче това е по - рядко явление. Европейските развъдници се стремят да развият работоспособността на породата и не обръщат чак такова внимание на външния вид.