Салуки (Персийска хрътка)

Малцина се занимават с историята на породата. Сред тях е историчката Гейл Гудман. Тя казва „Когато започнах преди 25 години, знаех малко за Салукитата, но сега знам много повече". Гейл е пропътувала повече от 11 хиляди километра от Аризона до пустинята Негев в Южен Израел.

В пустинята Негев живеят над 100 хиляди бедуини. По традиция обитават колиби, пекат хляб и отглеждат Салукита. Г-жа Гудман научава за Салукито преди 25 години в Израел и до днес продължава успешното си изследване за породата.

Успяла е да види разнообразието от арабски и бедуински Салукита, които се отглеждат от номадите от векове. По време на проучванията си Гейл, успява да установи, че когато не се променя средата, не се променя и породата.

• Могат да преследват дивеч на разстояние до 5 км
• Днес в Израел ловът с кучетата е забранен. За бедуините това е неуважение към традицията им. Ловът за тях е нещо повече
• Кучетата се отглеждат в различни земи, затова породата има разновидности, но всички Салукита имат силни крайници и козина между пръстите, която предпазва лапите им
• Кучето бяга най-много с 48км/ч, а Салукито може да развие скорост над 50 км/ч
• Бързи са, освен когато трябва да слушат. Не изпълняват веднага поставените команди, а чакат да видят какво ще получат
• Днес само това куче може да спи в шатрата на шейха