Назад до Котки

Семейство оцелява по време на войната само благодарение на котка, която го изхранва

Действието на тази разтърсваща история се развива в Русия по време на Втората Световна война. Разказът е на жена, която по това време е била малко момиченце.

"Баба ми винаги казваше, че по време на тежката обсада и глад тя, майка ми и аз сме оцелели само благодарение на нашата котка Васка. Ако не е бил този малък, но силен войн, ние сме щели да умрем от глад, както много други семейства".

Всеки ден Васка отива на лов и донася вкъщи мишки и дори охранени плъхове. Бабата почиства мишките, изкормва ги и вари супа от тях. А от плъховете прави добър гулаш.
През това време котката винаги сяда спокойно на една страна и изчаква за своето парченце от храната. А през нощта трите лягат под одеялото и тя ги затопля със своята мека козина.

Когато бомбардировката започва, животното усеща това, много преди някой да обяви началото на въздушното нападение и не спира да мяука с жален тон. Тогава семейството има време да събере багажа си, да вземе вода и да напусне къщата. Те се настаняват във временно убежище, вземайки със себе си и котката.

"Гладът беше ужасен. Всички ние заедно с Васка гладувахме и слабеехме. Цяла зима баба събираше трохи за птиците, а през пролетта излизаше с котката на лов. Баба посипваше трохи на земята и сядаше с Васка в засада. Скокът на котката винаги беше учудващо точен и бърз. Васка гладуваше с нас и силата й не беше достатъчна, за да надвие птицата. Затова я сграбчваше и я носеше на баба ми. Така че от пролетта до есента ние се изхранвахме предимно с птици", споделя спомените си тогавашното момиченце.

Затова, дори и след войната, когато блокадата се вдига и има изобилие от храна, бабата продължава да дава на своята котка винаги най - хубавото парче от яденето. Тя я гали нежно, казвайки й, че е техен спасител.

Васка почива през 1949 година, а бабата я погребва в гробището. За да не стъпчат лобното й място, тя забива там кръст и го надписва. След време, когато самата тя си отива от този свят, по нейно поръчение полагат тялото й на същото място. А после и това на майката, за да може да са пак заедно, както вечер под одеялото по време на войната.

Рейтинг:
5.0/5 на базата на 3 оценки

Отзиви

Вариния
Известната руска актриса Людмила Гурченко , също е преживяла войната и споделя това в своят книга "Моето възрастно детство".Там описва как с нейни връстници момичета и момчета търсили храна, дори са се престрашавали да крадат храна от обоза на германците...............След войната тя става народна артистка на СССР.Веднъж дошъл посетител при нея в театъра, където е била на репетиция с колеги .Посетителят я заприказвал, но тя не го познала, че е приятел от детството. Тогава той и казал, не помниш ли когато заедно крадяхме.........В първият момент всички колеги са се стаписали, но после е станало ясно за какво иде реч.... :)
Вариния
Чак се разплаках...............
Баба Венче
Какво знаем ние, гевезета. Да се молим на БОГ за България
хмк
абе момченца и момиченца може ли да си представите с тези 2-3 мозъчни гънки които имате в главите си какво са преживели тези обикновенни хора за да преживеят ужасите на войната. Това благородно животинче вероятно е било Божи ангел изпратено с мисията да спаси живота на хорицата.
Жоро
Нашия помияр ня село също носи пред вратата плъхове и мишки, оставя ги за час два и като ги види някои си ги хапва.
Коментирай
loading...