Семейство осиновява гигантска капибара, помагаща за образованието на деца

Намирането на огромен гризач на дивана в хола би довело повечето хора до истерия. Но това е ежедневно явление за Мелани Типалдос на 57 и съпруга й Ричард Ловман на 54 години.

Те споделят своя дом в Буда, Тексас, с гигантска капибара на име Гари.

Мелани осиновява Гари, след като се влюбва в тези полуводни бозайници (най - големите гризачи в света) по време на почивка във Венеция. Сега тя и Ричард са толкова привързани към своя любимец, че дори му позволяват да спи в леглото им.

"Въпреки че някои хора го намират за странно, всъщност не е по - различно от това да си имаш куче или котка", казва г-н Ловман, който е конструирал басейн в задния си двор, за да може Гари да се охлажда.

"Той е много умен и много привързан към нас. Идва винаги, когато го повикам и обожава да спи до мен", добавя г-жа Типалдос.

Семейството осиновява капибарата от предишния й собственик, който вече не е бил в състояние да се грижи за нея и не му остава нищо друго, освен да я изостави. Тогава се появяват Мелани и Ричард, които с цялата си добрина и радост бързо приемат Гари като нов член на тяхното семейство.

57-годишната му собственичка твърди, че Гари изпълнява команди, дори много по - лесно от куче. Тя го е научила да се разклаща, да се завърта в кръг, да се изправя на задните си крака и да прескача препятствия.

В естествената си среда капибарите прекарват по - голямата част от времето си във водата. Ето защо Мелани и Ричард монтират гигантски басейн в градината си, за да може Гари да се чувства като у дома си.

Освен това, той контактува и с останалите животни в двора - кон, зайци, костенурки, кучета и една котка, като се разбира с тях завидно добре.

Гари не е просто екзотичен домашен любимец, той всъщност върши много благородна и полезна работа. Мелани го води в местното училище, където да помага за образованието на децата. Гари винаги се радва на срещите с децата, сякаш усеща колко им е полезен и харесва работата си на помощник-учител!

"Той ни дава приятелство и обич, както никое друго животно. Вече не мога да си представя живота си без него!", споделя г-жа Типалдос.