Див заек

• Лат. Lepus Europaeus
• Семейство Зайци
• Разред Зайцеподобни

Малко са животните в нашата при­рода, които имат толкова много не­приятели, колкото заекът. В изпъл­нения с постоянни премеждия живот той преуспява благодарение на добрия си слух и атлетическия бяг, на по­кровителствената окраска на своя кожух, на безбройните хитри трико­ве, които знае и с успех прилага.

От незапомнени времена заекът е символ на страх и плахост. "Кой­то се страхува, се крие или побягва" - казва поговорката. Но не винаги заекът бяга и се крие. Когато се на­мира в много голяма опасност или когато защитава малките зайчета, той смело се брани.

По - стари и из­питали повече премеждия зайци могат с километри да правят правилни кръгове и да бягат непосредствено зад преследващите ги по дирята ку­чета. В резултат на такава маневра преследвачите се изморяват и за­екът се изплъзва.

Веднъж заек е бил застигнат от малък ястреб. Моментално той се спрял, легнал по гръб в една бразда и със задните си крака така ударил ястреба, че нападателят позорно из­бягал.

Познати са случаи, когато по такъв начин "страхливият" клепоушко се е спасявал дори от орли. Раз­бира се това са изключения.

Зайкинята, когато защитава мал­ките си зайчета, проявява изключи­телна смелост. Наблюдавани са та­кива майки, които с подскоци про­гонват врани и свраки. Там, където ловуването на зайци е забранено, те са много по - смели. Такива зайци без страх се разхождат сред елени или стада от крави.

Още по - невероятен е случаят с едно зайче, което е било въз­питано от домашно куче. То възприело много от кучешките навици. В своята храброст се стигнало дотам, че заедно със своя възпитател се на­хвърляло върху чужди кучета и жес­токо ги хапело!

Разпространение

• Европа
• Сибир
• Западна Азия
• Корея

Днес заекът е един от най - масово разпространените дивечи у нас. Установено е, че в много райо­ни зайците са силно намалели. Това дава основание да се мисли  вече  за  по -широко  внедряване на изкуственото зайцевъдство.

Редица чуждестранни пътешественици по нашите земи преди две - три столетия са отбелязвали изключителното ни богат­ство на зайци. Отделни ловци са хващали на ден до 200 броя. За Франция тогава се изпращали стотици бали със заешки кожи, а само във Виена годишно са се продавали по 10 000 такива ко­жи от България.

Биология и поведение

Ако един възрас­тен заек можеше да разказва, ще­ше да ни сподели опита си от много житейски - как не веднъж е надхит­рял лисици, кучета и ловци.

Борбата между кавалерите, дъл­гоухи съперници, се води в свобо­ден стил - мъжкарите прилагат пляскане, боксиране, ритни­ци, хапене, дори скубене на зайча козина.

Силните, здрави и бързи задни заешки крайници осигуряват успешен бяг. Те са залог за спа­сяване от много­бройните им врагове (различните грабливи птици, различните хищници - най-вече лисици, чакали, диви котки и др.)

Новородените ди­ви зайчета са сукалчета само около една сед­мина, а след това преминават на растителна храна - отначало започват със сочна трева, а след това и клон­ки, листа и кора на дърветата, особено по време на зимната неволя.