Войната на шимпанзетата в Гомбе, Танзания

1 от 1

Войната на шимпанзетата в Гомбе е известна още като "Четири годишната война" (1974 – 1978). Тя е била насилствен конфликт между две общности шимпанзета в национален парк Гомбе, Танзания.

Воюващите семейства Касакела и Кахама, заемали територии в северните и южни райони на парка.

Двете семейства били едно общо голямо семейство, но през 1974 г. изследователката Джейн Гудол първа забелязала, че шимпанзетата започват да се разделят на две семейства, обитаващи съответно южната и северна част на парка. По - късно с помощта на компютърен анализ било установено, че социалния разрив между двете групи шимпанзета започнал още през 1971 г.

Групата Кахама в южната част на парка се състояла от 6 възрастни мъжки (сред тях били шимпанзета известни с имената – Хю, Чарли и Голиат), три възрастни женски заедно с малките си и младо мъжко шимпанзе в юношеска възраст на име Сниф. По - голямата група Касакела се състояла от 12 възрастни женски, заедно с техните малки и осем възрастни мъжки шимпанзета.

Начало на войната...

За първи път насилието избухнало на 7 януари 1974 г., когато 6 мъжки шимпанзета от семейството Касакела нападнали и убили младо мъжко шимпанзе от семейството Кахама, което се хранело на едно дърво. Това бил първия документиран случай на умишлено убийство на шимпанзе от други шимпанзета.

През следващите 4 години всички 6 възрастни мъжки на Кахама били убити от мъжките на Касакела. От женските шимпанзета на Кахама една е била убита, две са били изчезнали, а три - бити и отвлечени от мъжките на Касакела. След победата шимпанзетата от Касакела се настанили в бившата територия на Кахама.

Териториалните завоевания обаче не продължили дълго. Завладявайки територията на Кахама, Касакела се приближили прекалено много до друга общност от шимпанзета, наречена Каланде.

След няколко сблъсъка по граничните територии Касакела били респектирани от превъзхождащите ги по сила и брой Каланде и скоро се отказали от по - голяма част от скорошните териториални завоевания.

Ефекта от войната върху Джейн Гудол...

Избухването на войната било истински шок за Гудол, която дотогава смятала шимпанзетата за подобни на човешките същества, но с по - добро поведение. Войната извела на преден план и тъмните страни в поведението на шимпанзетата.

През 1975 г. дори имало данни за канибализъм. Тя била дълбоко обезпокоена от тези събития и в мемоарите си озаглавени "Моите 30 години с шимпанзетата от Гомбе" пише:

"В продължение на няколко години не можех да приема, че това наистина се случва. Често се будих вечер и в съзнанието ми се появяваха ужасяващи гледки. Как Сатан (една от маймуните) събираше и пиеше кръвта, идваща от огромна рана на бузата на Сниф. Стария Рудолф, който по принцип беше много благ и добронамерен, размазваше с камък тялото на безжизнения Годи, Жомео късаше кожа от бедрото на Де, а Фиган удряше отново и отново смъртоносно ранения си приятел от детството Голиат."

Завещанието на Гудол...

Когато Гудол докладвала за войната между шимпанзетата в Гомбе, малцина повярвали. По това време научните модели за човешко и животинско поведение никога не се припокривали.

Някои учени я обвинявали в прекомерен антропоморфизъм, според други нейното присъствие и практиката да храни шимпанзетата са създали сериозни конфликти в едно естествено мирно общество.

Изследвания проведени на по - късен етап обаче показват недвусмислено, че дори, без човешка намеса в живота им, шимпанзетата по естествен начин стигат до сериозни конфликти и дори истинска война на избиване с други семейства, които застрашават територията им.