Врабче
Врабче като топчица сива от прежда
смълчано се гуши на клон.
В прозореца потен с мъка поглежда,
отронва сърцето му стон.
Но ето, отвори се бързо вратата
и лъхна оттам топлина,
разтвори врабчето примряло крилата,
щом плисна го сноп светлина.
Две малки ръчици поемат връбчето
и стоплят телцето му те.
И в миг разтопява леда във сърцето
дъхът на доброто дете.
Петя Дубарова
Рейтинг:
Отзиви