Ягуар

• Лат. Panthera оnса
• Семейство Котки
• Разред Хищници

Кой е господар сред животните в Америка?

Докато в Африка и Азия господари сред животните са тигърът, то в почти целия американски кон­тинент тази роля се пада на ягуара. За разлика от тях, той е по – малък. На дължина не надминава метър и осемдесет (без опашката), а на те­жина - 140 килограма. Неговото тяло е по - набито, по - масивно и с по - къси крайници, а кожата му е златиста, с яс­но ограничени кръгли черни петна.

Десенът на кожа­та на ягуара е много кра­сив. Той се раз­личава от шарка­та на неговия побратим от Стария свят - леопарда.

Черни­те пръстени при ягуара не са из­цяло нарисувани от четката на природата, а са като групирани петнисти халки.

Любимите "ловни" райони на този хищник са из непроходимите тро­пични гори на Гвиана и Парагвай. Там той обитава покрайнините на горите или гъсто обраслите с буйна растителност брегове на реките. При липса на такива места ягуарът пре­дпочита по - гъстите храсталаци, но се среща и в равнинните пампаси.

Подобно на тигъра и той пре­дпочита да живее самостоятелно. Само по време на размножителния период се събират по две животни.

Женската ражда по две - три, а по рядко четири малки, с които прекарва до тригодишната им възраст. Именно тогава младите ягуари получават сви­детелство за зрелост на тре­тата година от раждането си. То­гава те започват да се размножа­ват. Ягуарът е не само отличен ловец, но и прекрасен плувец.

Разпространение

Ягуарът се среща само в Америка – Южна и Централна. Установени са доста големи популации в Мексико, Хондурас, Гватемала, Белиз и Коста Рика. Най - големите популации са наблюдавани в Пантанал и щата Мато Гросо в Бразилия.

Най-честите местообитания на ягуарите са тропически джунгли, понякога те се появяват и в пампасите (южноамерикански степи) и в пустинни райони.

Как напада ягуарът?

"Ловецът свали прашката от колана си, размести клоните и започна да разглежда колибрите. Той гледаше как те гонеха насекомите и ги хва­щаха с човките си, как неочаквано прекъсваха полета си и се спускаха на тревата. И изведнъж той чу до­лу, в дънерите на дърветата грозен рев, проточен и викащ, подобно на цвилене на десетина коне. Ръката на ловеца трепна, а колибрите безпокойно се запремятаха във въздуха.

Сърцето заби тревожно в гърди­те на ловеца. На него му бяха добре познати тези звуци. Той веднага раз­бра за какво се касае, а люлеенето на тревата само потвърди това, в кое­то той не се съмняваше.

Едва сега, държейки в ръка ре­волвер, той разбра, че това е твърде слабо оръжие против такъв враг. Неговата ловна двуцевка и нож, ко­ито му бяха така нужни, останаха долу край дънера на дървото. А кога­то той се приготви да скочи долу и да сграбчи винтовката, тревата се разтвори и от храсталаците се показа гъвкавото тяло на хищника.

Ягуар! Ярко жълт, с черни и тъмно кафяви петна, животното се промъкна към дървото. Това беше грамадна котка и нейните ужасни нокти навяваха ужас на горските обитатели."
(А. Фрич, 1958 г.)

Подобно на всички хищни котки ягуарът през деня се крие в своето леговище и едва привечер излиза на лов или разходка. Той е отличен ловец.

Най - често напада елени, пекари и водни прасета, а при липса на таки­ва не се отказва даже от бодливи свинчета, малки алигатори, косте­нурки и риба. От убитата плячка яде само един или два пъти, а до мърша никога не се докосва.

Ако се срещне с по - силен про­тивник, ягуарът предпочита да от­стъпи и нерядко дири спасение на някое високо дърво. За разлика от лъва и тигъра обаче той не напада от една страна, а бързо се върти около противника или скача във въздуха, като мени посоката на скока си. Ударите му с предните лапи са много силни и могат да смажат куче. Не­говата схватка прилича много на боксов мач между двама бързи боксьори, всеки от които чака удобния момент, за да свали противника си на земята.

Набитото и масивно тяло на ягуара има голямо количество маз­нина, която издава доста неприятна миризма. Всички животни на южно ­- американските джунгли познават нейния дъх и ако я подушат, бягат надалеч.

"Трябва да кажа, че гигантските котки от тази разновидност са твърде склонни да бягат от про­тивника си и щом усетят преследващите ги кучета, обикновено предпочитат да подирят убежище на някое дърво, където се катерят уди­вително ловко.

Все пак те прекрасно разбират, че дървото не може да им осигури спасението и затова изпол­зват този начин само като въз­можност да устроят засада на кучетата, да ги отклонят временно от следата, а след това да ги напа­днат и да се разправят с тях."
(С. Земел, 1976 г.)