Бяла (Полярна) мечка

• Лат. Ursus maritimus
• Семейство Мечки
• Разред Хищници

Полярната мечка ли е най – големият сухоземен хищник? На този въпрос едни ще отговорят, че това е мечката. Верен е последният отговор и все пак не напълно. Това е не коя да е мечка, а бялата (полярна) мечка.

Разпространение

Полярната мечка се среща основно по арктическото крайбрежие на Северния ледовит океан, Азия Северна Америка и Европа.

Биология и поведение

С големият си полярен кос­тюм Бялата мечка е почти не­забележима на фона на снегове­те и ледовете, но не за да се прикрие от не­приятелите си, такива тя няма, а за да не я съ­гледат жертвите.

Тя е най - едрата от всички живеещи днес мечки - възрастният мъж­кар достига до 720 килограма. Тя е господарят сред северните полярни животни. Огромното й тя­ло, дълго до 3 метра и тежко по­чти до 800 килограма всява ужас сред останалите полярни оби­татели. Изключително гъс­тата й козина я предпазва от из­студяване. Бяло­то й руно е като импрегнирано.

Целият си живот този бял ги­гант прекарва в скитане по безкрай­ните снежни равнини, върху плува­щите ледове или в плуване из ледено студените води. Единствената цел на тези безконечни странствания е търсенето на храна.

На глад тя из­държа до 45 дни, а най -любимата и търсена плячка са кротките тюлени.

"Мечката, както и преди, дремеше легнала до малките си мечета. В края на краищата това ми омръзна и вземайки от земята камъче, го хвърлих към звяра. Резултатът от това не закъсня. Огромната мечка моментално скочи на крака, рязко се обърна и тръгна право към мен. Ме­четата я последваха.

Аз знаех от ду­мите на ескимосите, че белите меч­ки са невероятно любопитни и обе­зателно ще се приближат към не­познат предмет, за да го подушат и да погледнат какво е това. В моите планове, разбира се, не смятах да по­зволя на мечката да ме изследва от главата до краката. Но аз бях напълно очарован от приближаването на звяра, от клатещата се походка на мечката и детската непохватност на малките. И цялата тази картина, залята от ярките слънчеви лъчи, беше за мене като небесен дар."
(X. Зилман, 1972 г.)

Бялата мечка е изключително хитра, когато тръгне на лов. Щом забележи лежащ тюлен върху леда, тя става невероятно внимателна и предпазлива. Ляга по корем и пълзешком, метър по метър, се приближава до дремещия тюлен. Когато той повдигне глава да се огледа, мечката ляга неподвижно. Стигне ли незабелязана до жерт­вата си, с огромен скок се хвърля върху нея и няколко удара на страш­ните лапи са достатъчни да я убият.

Белите мечки понякога нападат и ескимосите. Вероятно те оприлича­ват тези дребни хора с тюлените, а това не е случайно. Ескимосите се обличат в тюленови кожи, ядат тюленово месо, мажат се с тюлено­ва мас. И още нещо: белите мечки отбягват присъствието на хората, защото въпреки всички международ­ни закони все оше понякога ги преследват с кораби, самолети или шейни до пълно изтощение и накрая най - безогледно ги избиват.

Размножителен период

Приятелската иг­ра между "белите гиганти" през размножителния период преминава в ухажване. Млада­та женска може да стане майка след 4 години.

Новороденото мал­ко, а по - често 2 или 3, се от­глежда в затоп­лената снежна бърлога. Майката го извежда чак когато поотрасне и трябва да се научи на лов.

Природозащитен статус

За опазването на това великолепно животно още през 1938 г. е бил ограничен неговият лов в СССР, а от 1956 г. и напълно забра­нен.

В САЩ, Канада и Норвегия също вече е забранено уби­ването на белите мечки. Най - многобройни (но не повече съот­ветно от 10 - 20 000 и 7000 броя) са били те в ОНД и Канада до 1993 г., до­като в Норвегия и Гренландия са били много по - малко.

Само през 1970 г. на о-в Шпицберген са били убити незаконно над 700 мечки. Бялата мечка е вписана в международната "Червена книга".