Асцит при кучето

Развой

Развоят на заболяването в повечето случаи е хроничен. Може да продължава понякога с месеци и години.

Може да настъпят временни подобрения, но състоянието на животното прогресивно се влошава, като се явява обща хидропсия с кахексия и смърт.

Прогноза

Прогнозата е неблагоприятна. При по - младите кучета наблюдаваният самостоятелно асцит има по - благоприятна прогноза и е възможно да настъпи самооздравяване.

Диагноза

Тя се поставя сравнително лесно, като се имат предвид описаните клинични признаци.

За потвърждаване на диагнозата се прави пункция на корема и се изследва получения пунктат.

При стазния асцит в седимента на пунктата се установяват единични ендотелни клетки от перитонеума, малко еритроцити и левкоцити и кристали от хематин и калциев оксалат.

При възпалителния асцит има много ендотелни клетки, еритроцити и лимфоцити и по - малко неутрофилни левкоцити.

При туберкулозния асцит се установяват същите клетъчни елементи, както при възпалителния асцит, но също и туберкулозни бацили (доказани чрез боядисване на натривки от седимента).

Рентгенолочната картина, също може да подпомогне диагностицирането на заболяването.