Асцит при кучето

Коремът е с увеличени размери и силно увиснал надолу, като хълбоците са хлътнали. С променяне на положението на тялото на животното се изменя и формата на корема.

При повдигане на тазовите крайници нависоко предната част на корема се издува и се появява задух. При повдигане на гръдните крайници се издува задната част на корема, а при поставяне на животното по гръб двата хълбока се изпълват.

При перкусия на корема се установява хоризонтална тъпота, която се изменя в зависимост от положението на тялото.

Голямо значение има балотиращата палпация на корема, извършваща се с поставянето на едната ръка отстрани на корема, а същевременно с върховете на пръстите на другата ръка се нанасят няколко отсечени удара върху срещуположната страна на корема.

При наличие на течност в коремната кухина се усещат вълни от течността (ундулация) в срещуположната страна на ударите.

При по - дребни породи кучета течността в перитонеалната кухина може да се установи, като кучето се хване и разклати няколко пъти. При наличие на течноот се чуват пляскащи шумове, подобни на бълбукане.

При аускултация на корема перисталтичннте шумове на червата не се чуват под равнището на течността. Болните кучета показват инспнраторен задух поради притискане на диафрагмата и разпускане на коремната стена от течността в перитонеалната кухина.

Вътрешната телесна температура е нормална. Крайниците и ушите са хладни или студени. Пулсът е ускорен, а сърдечният тласък става видим след придвижване на животното.

Апетитът е силно намален и дори понякога липсва, но обикновено съществува жажда. Болните кучета предпочитат да стоят продължително време на задницата, облекчавайки натиска на диафрагмата.