Изследване на Нервната система при кучето

Нервната система се изследва чрез 2 основни групи методи:

• Клинични методи
• Рентгенологични методи - обикновена и контрастна рентгенография

Клинично изследване на нервната система

Извършва се в определена последователност, като се отчитат  определени показатели.

Общо поведение

Обръща се внимание на държанието на животното по време на изследването му и на евентуалните отклонения в поведенческите реакции, забелязани от стопанина.

Равнище на съзнанието

Отчита се дали животното е бодро, отговаря ли на визуални и слухови стимули, или проявява различна степен и а потиснато съзнание (угнетеност, сънливост, сопор).

Корови синдроми

Те се наблюдават при поражения на различни зони на мозъчната кора и улесняват топичната диагноза.

• Челен синдром - в резултат от увреждането на челните лобуси (които имат психични и моторни функции) може да настъпят и следните отклонения:
  • непознаване на стопанина
  • загуба на придобити навици
  • промени в индивидуалните реакции - най - често животните стават импулсивни, агресивни и трудни за управление
  • принудителни движения
  • затруднения при изнасянето и обременяването на гръдните крайници
  • хипотония на специфични мускулни групи - при фокално увреждане на съответните нервни центрове
• Париетален синдром - при увреждане на страничните лобуси се установява главно загуба на кожната чувствителност (тактилна и пресорна) и на асоциативната функция (трудно установима при животните)
• Окципитален синдром - при дифузно увреждане на окципиталната област се установяват симптоми на слепота. Ограничените или едностранни повреди се придружават с частична загуба на зрението (хемиамопсия), която се открива трудно при животните

Припадъци

Те водят началото си от мозъчната кора при някои по - важни състояния и заболявания:

• наличност на цикатрикси от предшестващи увреждания
• новообразувания
• инфекции - гана, токсоплазмоза, бактерийни и микотичии възпаления
• медикаментозни и други интоксикации
• метаболитни нарушения
• идиопатична епилепсия

Субкортикални структури

Търсят се последователно признаци за засягане на:

Базалните ядра - въртеливи движения, загуба на обичайните двигателни реакции, неволни движения и др.

Таламуса - силно изразена хиперестезия с прояви на спонтанни болки

Хипоталамуса и лимбичната система - хипотермия, хипертермия, полиурия, полидипсия, тахикардия или бради кардия, хипер- или хипофагия, потиснатост, хиперсексуализъм, прояви на страх и възбуда и др.

Среден мозък

Уврежданията му може да предизвикат нарушения в зрението, понижен или повишен мускулен тонус, нарушена функция на nn. oculomotorius et trochlearis и др.

Варолев мост

Уврежданията му се придружават от загуба на чувствителността или хиперестезия на съответната страна на лицето, нарушена функция, атрофия на двигателните мускули, очни и други симптоми, характерни за парализата на nn. abducens et facialis.

Продълговат мозък

Клиничните симптоми на увреждането му може да бъдат:

• Наклоняване на главата
• Движение в кръг и падане на една страна
• Нистагъм
• Затруднения в гълтането
• Парализа на езика откъм засегнатата страна
• Други чувствителни и моторни нарушения

Малък мозък

Симптомите на неговото увреждане са:

• Невъзможност за задържане в стоящо положение с екстензорна ригидност на крайници и плавателни движения на тазовите крайници
• Загуба на координацията при ставане
• Тремори 
• Др.

Синдром на увреждане на главно мозъчните нерви

При засягане на ядрата, стволовете или периферните разклонения на главномозъчните нерви и на симпатикуса се наблюдават патогномични симптоми, които значително улесняват топичната диагноза на нервното нарушение.

Гръбначно - мозъчни рефлекси и позови реакции

Рефлексите на гръбначния мозък и реакциите на животното при поставянето му в определени пози се използват за определяне на функционалния статус на гръбначния мозък и по - висшите нервни центрове.

Най - често изследваните рефлекси за установяване на нарушения в проприоцептивната чувствителност са: флексорния, екстензорния, пателарния и на ахилесовото сухожилие.

От кожно - серозните рефлекси най - голямо значение имат коремният, аналният, ушният, конюнктивалният и корнеалният.

За установяване на нарушения в ретината, очния нерв и зрителните центрове важно значение има и зеничният рефлекс.

За изследване на позовите реакции се следи поведението на животното при държането му във въздуха, при натоварването на отделни крайници, при поставянето му в различни лежащи пози (гръдно - коремна, странична и др.).

Синдром на увреждане на гръбначномозъчните нерви

В зависимост от функцията на гръбначномозъчните нерви (моторна, чувствителна, смесена) се наблюдава почти винаги патогномичен за увреждането на съответния нерв синдром, който от своя страна улеснява диагнозата на първичното страдание.

Изпитване на чувствителността

Кожната чувствителност се изпитва чрез повърхностно дразнене или леко убождане с тънка и стерилна инжекционна игла. Чувствителността може да бъде:

• Намалена - хипестезия
• Напълно липсваща - анестезия
• Повишена - хиперестезия, която най-често е съпроводена и с повишено болково усещане (хипералгезия)

Рентгенография

Рентгенографията (обикновена и контрастна), както и изследването на цереброспиналната течност (физичните свойства, клетъчния състав, наличието на микроорганизми, химичния състав и др.) имат също така важно диагностично значение.

Напоследък все по - голямо приложение при животните намират и някои електрофизиологични изследвания на нервната система и по - специално електроенцефалографията и хронаксиметрията.