Снемане на анамнеза при кучето

Снемането на анамнезата е един важен момент от прегледа на заболялото животно. Често тя има решаващо значение за поставяне на правилна диагноза.

Чрез задаване на определени въпроси на собственика или придружителя на болното животно трябва да се получи пълна представа, как то е добито (родено в дома на стопанина, закупено, намерено на улицата), от какви родители произхожда, какви са условията на отглеждането и храненето му и за какво се използва.

Отговорите на тези въпроси оформят т. нар. Anamnesis vitae. Освен това съществува и т. нар. Anamnesis morbi, която се оформя от получените данни за развитието на заболяването, преди животното да бъде доведено за преглед.

За тази цел на собственика се задават 6 основни въпроса:

1. От колко време боледува животното?
2. Какви признаци са наблюдавани?
3. Какви са причините за болестта според собственика?
4. Боледувало ли е друг път животното и от какво заболяване?
5. Има ли други болни животни от същото заболяване?
6. Лекувано ли е вече и с какви средства?

Отговорите на тези въпроси дават възможност на лекуващия да придобие точна представа за развитието на заболяването (остро или хронично), причините за възникването му, клиничните прояви преди довеждането на животното, склонността на заболяването към рецидивиране, наличието или отсъствието на имунитет, характера на заболяването (заразно, паразитно, травматично, недоимъчно, отравяне).

Данните от анамнезата подпомагат също прилагането на правилна терапия и недопускането на грешки от предозиране и взаимодействие на някои лекарствени средства.

Преди да бъдат задавани въпросите на анамнезата, важно е да се знае, че собственикът на болното куче трябва да бъде изслушан внимателно от преглеждащия, без да бъде прекъсван и апострофиран. Лекарят от своя страна прави преценка, на кои основни въпроси е отговорено и на кои не, за да не ги задава повторно.