Животните на нашата планета

В Световния океан животински организми се срещат от огряната от слънцето вечно вълнуваща се повърхност до най - големите дълбочини, в които господстват вечна тъмнина и огромно налягане.

На сушата животни има от морските брегове до високите планински върхове. Животински обитатели имат знойните и безводни тропични пустини, снеговете и ледовете в полярните области.

Голям брой животински организми населяват почвата, дълбоките студени пещери и пропасти, в които никога не прониква слънчев лъч. Животински организми се срещат и в горските извори, температурата на които понякога е по - висока от 50 °С.

Само там, където животът е изобщо невъзможен - в кратерите на действащи вулкани, в застиващата лава по техните склонове, на някои малки северни острови и ледници в Арктика, Гренландия и Антарктида, където ледената покривка достига 3.5 км дебелина, температурите са извънредно ниски и бушуват ураганни ветрове и снежни бури - липсват животински организми.

Няма животни и по някои най - високи планински върхове, покрити с вечен сняг, в отровените от вредни вещества или прекалено солени води на отделни водоеми, както и в кипящите води на гейзери и термални извори.

Огромна част от повърхността на нашата планета като, че ли е обвита от една вечно подвижна и изменяща се мрежа, "изплетена" от безброй животински организми.

Неизброимо е числото на индивидите животни, които населяват Земята. Само на един квадратен метър по пасищата понякога се срещат до 100 хиляди съвсем дребни кърлежчета от групата Орибатиде и до над 1 милион индивида от някои видове низши рачета по дъното на водоеми. Ятата на прелетни скакалци са образувани най - често от милиони, дори от милиарди индивиди.

Но ако е невъзможно да се преброят индивидите животни по нашата планета, може би броят на съществуващите днес видове е вече известен на зоолозите?

Отговорът и на този въпрос е отрицателен, защото никой не може да каже колко са всъщност видовете, които населяват планетата Земя. В различни ръководства по зоология и в университетски учебници най - често е отбелязано, че до 1990 година са познати около 1.5 милиона вида животни. А колко са още непознатите видове? Предположенията са различни. Някои учени смятат, че само броя на видовете насекоми на Земята вероятно е около 3 милиона.

Огромното мнозинство от животински видове населяват сушата и сладките води, а не океаните и моретата на Земята. От познатите до отпреди 12 години животински видове само около една десета населяват солената водна стихия, докато останалите девет десети обитават континентите и островите.

Океанът е люлката на живота върху Земята. В него са се появили и повече групи животински организми.

Измежду всички познати класове животни, които до 1990 година са били над 70, само представителите на три от тях не са се срещали в солената водна стихия. Това са многоножките, малкият клас на т. нар. първично - трахейни и (не е ли учудващо!) ... земноводните.

Има много групи животни, които се срещат само в Световния океан, а липсват изобщо на сушата и в сладките води. Такива са коралите, бодлокожите, главоногите и също редица други по - малко известни групи животни, като погонофорите, раменогите, допатоногите и т.н.

От всички животни, които живеят на Земята, най - многобройни са насекомите.

До 1990 г са установени, че те са приблизително 2/3 - 3/4 от всички животински видове по нашата планета.

Насекоми почти не се срещат в океаните и в моретата, но затова пък тази огромна група безгръбначни животни е завладяла почти цялата суша на Земята.

От палеонтологично гледище групата на насекомите се намира в своя разцвет - никога по време на дългата история на нашата планета не са живели толкова много и разнообразни видове насекоми, колкото в сегашния геологичен период.

Гръбначните животни са едва около 2.74 % от всички познати животински видове. Останалите 97.26 % са безгръбначни, като огромното мнозинство от тях са насекоми.

Според мнението на видни специалисти има цели групи животни, от които в наши дни са познати не повече от 40 %, 25 % или дори само 10 % от съществуващите видове. Това се отнася например до известни групи дребни тропични насекоми, до някои паякообразни, част от морските едноклетъчни животни и т.н.

Главните причини, за да не знаят учените все още точния брой на видовете животни по нашата планета, са две.

От една страна, това е посочената вече по - голяма или по - малка непроученост на редица групи животни, а от друга страна, обстоятелството, че и до ден днешен не е намерен обективен, абсолютно сигурен критерий за определяне, на понятието вид.

Ето защо това, което един специалист приема понякога за подвид, друг го определя като вид, а трети го причислява дори към отделен род. И все пак с напредъка на зоологическата наука и особено с прилагането в систематичната работа на редица модерни методи на изследване класифицирането на животните става все по - точно.

Преди години в зоологическите списания по света са се описвали средно - годишно по няколкостотин вида нови, непознати за науката животни. Голямото мнозинство от тях са били безгръбначни, най - вече насекоми.

Периодично се откриват и неизвестни досега за науката гръбначни животни, включително и бозайници. През 1967 г. например е бил описан нов, неизвестен дотогава за науката вид тюлен, а през 70-те години са открити нов вид акула край Хавайските острови и нов вид жаба в Австралия.

През този период е описан и неизвестен дотогава вид маймуна от Централна Африка, а преди десетина години и - два вида дребни елени, единият вид - от Индонезия, другият - от Китай.

През последните десетилетия зоолозите систематици не само описват нови за науката видове, но и непрекъснато преоценяват по - старите систематични данни. Като следствие някои от установените в миналото видове биват причислени към други видове, съществуването на които се приема за реално, а някои видове изобщо отпадат от списъка на земната фауна.

С това може да се обясни например фактът, че докато към началото на 20 век зоолозите са смятали, че на Земята има около 20 хиляди вида птици, след проведени проучвания е установени, че до около 1990 г броят на всички видове птици по Земята е бил сведен към 8600.

Впрочем, птиците са единствената група животни, чийто видов състав може да се смята вече за напълно или почти напълно установен.

Независимо обаче от обстоятелството, че по - старите систематични данни непрекъснато се ревизират, числото на познатите видове жцвотни непрекъснато нараства.

Като пример може да се посочат пеперудите. Докато през 1931 г по цялото земно кълбо са били познати около 80 хиляди вида пеперуди, през 1942 г. те са били вече около 90 хиляди, а до 1990 г са били приблизително 140 хиляди.

Докога ще продължава процесът на описване на нови видове животни, не може да се предскаже.

Сигурно е само това, че все още има непознати животински видове и че ще мине навярно много дълго време, докато всевиждащото око на науката открие цялото видово богатство на животинския свят по нашата планета.

Към повечето от новоописаните животински видове проявяват интерес главно зоолозите, които са специалисти по съответната група животни.

Има видове, чието откриване е било истинска сензация не само за зоолозите, но и за всички хора по света.