Перитонит при кучето

Перитонитът протича остро и хронично и в зависимост от характера на възпалителния ексудат бива серозен, фибринозен, хеморагичен, гноен и гнилостен.

Остър дифузен перитонит

Започва обикновено с болки в коремната област. Кучетата показват кифоза, като коремът е силно прибран и твърд. При най - малкото натискане на коремните стени те силно изквичават и правят опит да хапят.

Движат се схванато и избягват късите обръщания, продължителното лежане и стоене на крака.

Вътрешната телесна температура е силно повишена и достига до 40 - 41 С°, но понякога може да бъде и в границите на нормата, поради което по нея не може винаги да се съди за тежестта на възпалителния процес.

Пулсът винаги е ускорен и може да достигне до 140 удара в минута, като още в началото на заболяването става слаб, мек и малък, а по - късно - неуловим.

Сърдечният тласък е усилен (появява се съдова недостатъчност). Често се установява спадане на кръвното налягане, придружено с изстиване на перифериите части на тялото.

В хемограмата се установява левкоцитоза или неутрофилия и ядрено разместване наляво, достигащо до миелоцити с лимфопения и монопения.

Конюнктивите са дифузно и мръсно зачервени или цианотични. Дишането е преимуществено от костален тип поради болките от възпаления перитонеум.

При набиране на голямо количество ексудат в коремната кухина при перкусия на корема се открива тъпота с хоризонтална граница.

В повечето случаи при аускултацията на корема се установява заглъхване на перисталтичните шумове.

Почти винаги се наблюдава запек, а в началото на заболяването може да се установи късо траеща диария.

Често животните проявяват странгурия и задържане на урината (при възпаление на серозната обвивка на пикочния мехур). При изследване на урината се откриват протеини и индикан в голямо количество.

При кучетата много често се наблюдава повръщане или опити за повръщане. Болните нямат апетит, отпаднали са и проявяват сънливост.

Локален и хроничен перитонит

Oбикновено протичат със слабо повишаване на вътрешната телесна температура, болезненост при дълбока палпация на корема, намаляване на апетита, слабо ускоряване на пулса, т.е. всички признаци са по - слабо изразени, отколкото при острия дифузен перитонит.