Сърдечна слабост при кучето

Остра сърдечна слабост

Острата сърдечна слабост настъпва внезапно и се проявява със силен задух, придружен понякога с признаци на белодробен оток. Пулсът е силно ускорен, слаб, малък, едва чувствителен, неправилен и нееднакъв.

Видимите лигавици са цианотично обагрени, като малките вени по тях са изпъкнали, а конюнктивите са клончесто зачервени.

Животните показват силна отпадналост, като периферните, особено яремните вени са силно изпъкнали. Според причината, породила сърдечната слабост, общото състояние може да се подобри или то още повече се влошава и в такива случаи пулсът става неосезаем, усилва се силно сърдечният тласък, крайниците изстиват, животното започва да трепери, има залитащ вървеж и понякога пада на земята, проявявайки гърчове, които често завършват с летален изход.

Хронична сърдечна слабост

Хроничната сърдечна слабост се проявява с подобни на острата слабост признаци, само че развитието им е постепенно. Видимите лигавици и депигментираната кожа са цианотични. Пулсът е слаб, мек, неправилен и понякога аритмичен.

Поради продължителното разстройство на кръвната циркулация по долните части на тялото и крайниците се появяват студени отоци, при натискането на които остават отпечатъци на пръстите. Вследствие на хидропсични състояния и застойни явления понякога се появяват хроничен катар на стомаха, червата и бронхите, белодробен оток, ринорагия, олигурия с протеинурия, увеличаване на черния дроб и др.

Урината е обагрена тъмно не само поради по - голямата си концентрация, но и поради по - високото съдържание на уробилиноген и уробилин. Това се дължи на венозния застой, който води към директни увреждания на чернодробните клетки и до нарушения в циркулацията на жлъчката.

Количеството на еритроцитите е релативно увеличено, а киселинно-алкалният метаболизъм се характеризира най - често с метаболитна ацидоза.

Перкускята на сърцето показва увеличаване на абсолютната сърдечна тъпота (разширяване на сърцето), което често се среща и при острата сърдечна слабост.