Връзка между хората и животните

Не бихме могли да си представим съществуването на човека без животните. Още първобитният наш прадядо е бил ловец и рибар.

Той е ял месото на убитите и уловени от него животни, обличал се е с кожите на някои от тях, използвал е костите им за направа на различни оръдия и оръжия.

По - късно на различни места по Земята хората са опитомили постепенно разни видове животни. Първо измежду тях е било кучето, което отначало е служело за храна на човека, а по - късно е започнало да пази жилището му и да го придружава на лов.

Редица други бозайници и птици, превърнали се в домашни животни, са станали и остават до ден днешен източник на месо, мляко, яйца, кожи, вълна и на още много други ценни неща за хората по цял свят.

Стотици хиляди години наред човекът е избивал различни видове диви животни заради тяхното месо, мазнини, кожа, зъби, рога или пера. Хищниците той е убивал винаги, когато е могъл да направи това, защото е виждал в тях само опасни врагове за себе си и за своите домашни животни.

Всичко това е имало фатални последици за някои видове животни. Според достоверни сведения през историческо време от лицето на нашата планета са изчезнали безвъзвратно над 250 вида животни, голяма част от които са били пряко избити от човека.

С времето, когато за дивите животни остават все по - малко пригодни места за живеене, във всички културни страни по света се вземат мерки за запазване на много животински видове. Създават се резервати.

Издават се и специални "Червени книги", в които се вписват видовете, които са на изчезване или са станали вече твърде редки. В тези книги фигурират и хищници, защото днес вече е осъзната рюлята, която тези животни играят за поддържане на равновесието в  живата природа, както и фактът, че те също така са ценни.

Най - известна е Световната Червена книга. Различни държави имат своя Червена книга, такава има и в нашата страна.

В нея са вписани голям брой застрашени от изчезване или станали редки гръбначни животни от българската фауна. Голям  е броят и на онези наши диви животни, които са намират под закрилата на Закона за защита на природата.

Понастоящем, когато все повече хора живеят в градовете с техните бетонни сгради, с асфалтирани и оживени улици, по които моторните превозни средства отделят вредни газове, копнежът по живата природа става все по - силен.

Не случайно именно в големите градове има толкова много любители на аквариумни рибки и декоративни птици, които отглеждат своите любимци при домашни условия.

В равнините и планините на нашата родина живеят различни видове животни. Една част от тях могат да се срещнат и в населени места, включително и в градовете. Какво е отношението ни към някои от тези животни?!

Трябва да признаем, че за съжаление то не е винаги такова, каквото трябва да бъде. Има хора, които щом видят някое дребно животно да пълзи, бързат да го стъпчат с крак. Те едва ли биха могли да дадат някакво разумно обяснение за своята постъпка.

А как се отнасяме към гущерите и особено към змиите? Макар, че повечето от тези влечуги са полезни и само малко от нашите змии са отровни, у мнозина от нас още от детинство е вкоренено убеждението, че видяната змия трябва непременно да бъде убита! Дори такиви безобидни животни като дребния наш гущер - слепокът, става жертва на подобни предразсъдъци.

Не бива да унищожаваме безразсъдно различни животни. Предразсъдъците и незнанието не могат да извинят подобни постъпки.

Всеки културен човек трябва да пази родната природа и най - вече редките, красиви и полезни животински и растителни видове в нея.