Антракс при дивите животни

Обикновено в предсмъртния стадий на болестта от естествените отвори (носа, устата и ануса) на животните се появяват кървави изтечения, с които бацилите се изхвърлят навън.

Най - важен източник на заразата обаче са труповете на умрелите животни. При разкъсване на такива трупове от хищници или при одиране бацилите се превръщат в спори и замърсяват мястото.

По този начин пасища, където са оставили такива трупове, се превръщат в трайни огнища на заразата и играят най - важна роля за избухването на болестта.

Разнасянето на заразата може да стане чрез пороите, които носят заразената почва от едно място на друго. Различните диви птици (гарвани, свраки и др.) могат да пренасят заразата, без самите те да боледуват.

Различните кръвосмучещи насекоми (мухи и др.) играят също роля в пренасянето на заразата, която получават от болни животни, трупове или замърсена със спори почва и вода.

Болестта се среща през по - голямата част от годината, но най - често се наблюдава през най - топлите месеци. Това се дължи на факта, че тези месеци са най - благоприятни за летежа на кръвосмучещите насекоми (табаниди) - преносители на болестта.

От друга страна, поради засушаването тревопасните животни са принудени да пасат тревата много нчско, като поглъщат и пръст, замърсена със спорите на антракса. Когато животните пият вода от различни полупресъхнали локви в заразени местности, също поглъщат и заразата заедно с тинята.