Фактори, променящи активността и определящи токсичността на билките

Всяко едно лекарствено средство при определени условия може да бъде отровно и опасно за здравето и живота на животните.

Предозиране на лекарственото средство

Това е най-честата причина за появата на интоксикации. Това важи и за лечебните растения, които не само във високи дози и при неспазване на изискванията за лекуване с тях, но и при редица други обстоятелства биха могли да предизвикат отравяния.

Период на бране на билките

Той оказва значително влияние върху количествения състав не само на активните, но и на токсичните вещества. Доказано е, че младите дъбови клонки съдържат нитрати, които при определени условия в търбуха се превръщат в метхемоглобинизиращи отрови.

Царевицата в млечно - восъчна зрелост е богата с токсични метаболити, особено с небелтъчен азот. Жълтата комунига е най - токсична през периода на цъфтене. В този период в червената (ливадната) детелина естрогените са над физиологичните нужди на животните.

Характер на почвата и промени в състава й

Тези фактори са също от значение. При почви, богати с азотни вещества, растенията натрупват значителни количества цианогликозиди.

Сухите почви спомагат за по - интензивното им образуване. Към това се прибавя и влиянието на химичните вещества, които могат да създадат възможност за появата на отравяния.

Растенията извличат от почвата и натрупват в себе си значителни количества от изкуствените торове (суперфосфати, нитрати), от препаратите, употребени срещу растителните вредители - инсектицидни, зооцидни, фунгицидни средства (арсенови, флуорни, живачни, медни, фосфорорганични, хлорорганични и други съединения), включително и от химичните средства за обеззаразяване на семената.

Някои от тях повишават съдържанието на нитратите (азотни торове), други на естрогенните вещества (натриев метасулфид).

Атмосферни промени

Промените във времето също оказват влияние върху свойствата на лечебните растения.

Установено е, че при дъждовни пролет и лято червената (ливадната) детелина натрупва повече вещества с естрогенно действие.

Рязкото затопляне на времето след дъжд и студ, изобилните валежи, осланяването на растенията, падането на град и др. водят до по - интензивно образуване на цианогликозиди. Върху този процес влияят и утъпкването на растенията, окосяването, поразяването им от гъби и др.

Технологични операции

Отразяват се върху поносимостта на лекарствените дроги. Известно е, че при сушенето една голяма част от летливите вещества намалява, гликозидите се разрушават. И другите вещества намаляват активността си. Тези данни подчертават голямото значение на начина на обработване и съхраняване на суровината.

Необходимо е да се има предвид, че при сушенето някои действащи вещества се превръщат в токсични (например при жълтата комунига), в резултат на което към съществуващите отрови се прибавят нови и дрогата придобива токсични или по - токсични свойства.

Понякога интоксикациите се дължат на грешки в разпознаването на лекарствените растения поради външната им прилика с растения от близки видове. Лечебен ефект, без проява на странични явления, се гарантира, когато билките се закупуват от билковите аптеки и складове. В тях дрогите се предоставят от компетентни лица, които наблюдават изискванията по всички показатели за осигуряване на доброкачествена билка, включително и по отношение на сезонност в брането, грижи за правилното сушене и съхраняване.

Факторите, променящи поносимостта и повишаващи токсичността на лечебните растения, са от най - различно естество. За постигането на успешно лекуване дозите се определят не само в зависимост от химичния състав на дрогата и процентното съдържание на активните вещества (принципи) в нея, но и от лекарствената форма, предназначена за лечение.

Необходимо е да се обърне внимание на някои условия, свързани с получаването на активни вещества от лекарствените растения. Неправилното изолиране на тези вещества би могло да бъде причина за получаването на по - концентрирани извлеци с по - високо съдържание на активните принципи, в резултат на което настъпват отравяния. Усложненията се явяват и от факта, че в такива случаи наред с лекарствените средства се извличат и отровни продукти. При спазване на необходимите изисквания до голяма степен те се отстраняват или се създават условия за ограничаване на токсичността им. Поради тези причини при приготвянето на лекарствените форми задължително се спазват определените указания за всяко растение.

Дозиране на растителните препарати

Точното дозиране на растителните препарати особено остро се поставя при билки с кумулиращо действие на активните вещества. При тях се отчита периодът на отделянето им от организма или се взема под внимание обезвредителната и екскреторната функция на организма.

В други случаи се изхожда от наслояването на действието върху непрекратения ефект от вкараната вече доза, макар тя да е инактивирана или отделена. Съобразяването с тези моменти има за цел да се избегне сумирането на лечебните дози и ефекти до токсични.

Повторно прилагане на лекарствените препарати

Повторното прилагане на лекарствените препарати от растителен произход играе важна роля, когато се налага курсът на лечение да се повтори или продължи. За избягване на интоксикации понякога се препоръчва пауза до отделянето на голяма част от приложеното вече лекарствено средство или използване на други средства с подобно фармакологично действие, допълващи ефекта на първоначално приложения препарат, без да съществува риск за получаване на усложнения от рода на токсичните прояви.

Лекарствените вещества, съдържащи се в растителните препарати, имат дадена поносимост, поради което те се прилагат с определена продължителност. Токсичните вещества обикновено са концентрирани в различни части. Например в бялата акация те са в кората и семената, но цветовете са свободни от тях. Понякога се съдържат в цялото растение, както при жълтата комунига.

Токсични вещества в билките

Токсичните вещества са от най - различно естество. Особено вредни са алкалоидите. Например от алкалоидите на чемериката, протовератринът и йервинът са най - отровни. С висока токсичност се характеризират действащите вещества на лудото биле, блена и др.

Сърдечните гликозиди също могат да предизвикат фатални за живота отравяния. Известни са отравянията с цианогенните гликозиди, които образуват циановодород.

Опасни са някои органични киселини, например от рода на оксаловата киселина, и някои лактонови деривати.

Токсалбумините също не са безвредни и предизвикват тежки интоксикации (семена от рицин, бяла акация и др.).

Етеричните масла, които се смятат за невинни, предизвикват също увреждания в организма. Известно е, че етеричното масло на чесъна предизвиква токсични явления чрез намиращите се в него полисулфиди. Обикновеният лук дължи токсичността си на съдържащия се в него алкалоид.

Дори багрилните вещества (в жълтия кантарион, царевичната каша и др.) при несъобразяване с определени изисквания водят до сензибилизиращи явления, а понякога и до по - големи усложнения.

В някои случаи токсичността се дължи едновременно на няколко вещества (нитрати, соли на оксаловата киселина, главно калиев оксалат, сапонини и др-).

Установено е, че някои от активните принципи след разпадането си отделят токсични продукти, какъвто е случаят с горчивните (синапените) масла. Съдържащите ги растения стават токсични и след замръзване или загниване.

Пътища на постъпване на токсичните вещества

Пътищата на постъпване на токсичните агенти могат да бъдат най - различни. Понякога при допир с растението се получават тежки възпалителни процеси, включително и появата на везикули. Съобщава се за ожулване с коприва със смъртоносен изход при коне, силна уртикария при коне и кокошки и др.

Незначително инхалиране на разпратени частици от отровни растения (чемерика, хмел) довеждат до кихавични явления, последвани от хеморагични ринити и други усложнения.

Страничните локални ефекти при орално третиране също не са безвредни, тъй като могат да станат причина за вторични усложнения, включително и от инфекциозен характер.

Голям брой активни вещества от лечебните растения проявяват токсичност след резорбция. Други предизвикват токсични манифестации след попадането им в кръвта, например сапонините се оказват хемолитични отрови.

Многостранни са токсичните явления. Те зависят от характера на токсичния агент, от начините на постъпването му в организма и др. Могат да се проявят след кратък период с бурни манифестации при употребата на високи дози.

При продължително използване на растенията с лечебна цел отравянията се развиват бавно, постепенно, първоначално без видими признаци поради приемането на нетоксични еднократни дози. Впоследствие уврежданията засягат различни системи в организма.

Клинична картиина при интоксикация

Тя зависи и от пътищата на въвеждане на лекарствените препарати. При вътрешното им приемане обикновено първите прояви са от страна на храносмилателния канал, черния дроб. Следват сърдечно - съдовите нарушения. Засягат се кръвотворната, нервната система и бъбреците.

Нарушава се обмяната на веществата, настъпва кислороден глад. Отделителната функция също се нарушава. Често се засягат и обезвредителните системи. Наблюдават се и кожни прояви - кожни изриви и други поражения (включително язвени процеси и некрози по кожата).

При бременните животни може да настъпи аборт. Сериозни са уврежданията на плода - аномалии от типа на тератогенните явления, малформации и мутагенни изменения.

При лактиращите животни интоксикациите се отразяват върху млекодобива и качеството на млякото, а в някои случаи млякото придобива токсични свойства.

Изменя се и качеството и поносимостта на месото и на месните продукти. Поради тези съображения и наличието на остатъчни количества от токсични вещества в хранителните продукти те не се допускат за консумация, което е свързано с големи икономически загуби.

Тези особености подчертават необходимостта от контролирано прилагане на лечебните растения и препаратите, приготвени от тях. Неправилното им използване е свързано с рискове за здравето и живота на селскостопанските бозайници и птици, а хранителните продукти, получени от третираните с тях животни - и за здравето на хората.