Растения, действащи върху Сърдечно - съдовата система при животните

Растенията с преимуществено действие върху сърдечно - съдовата система (ССС) при животните съдържат главно гликозиди с кардиотонична активност. Сред тях най - известни са напръстникът, строфантът, горицветът, момината сълза и др. Препаратите, получени от тях, са запазили своето значение и до днес и остават едни от най - ефективните сърдечни средства.

На билколечението обаче може да се разчита, ако то се прилага компетентно при точно поставена диагноза, индицирано назначение и точно дозиране.

Почти всички сърдечни гликозиди от растителен произход имат свойството да кумулират най - често поради бавното им отделяне (излъчване) от организма. При повторно прилагане при неспазване на интервала на въвеждане новата доза се прибавя към все още необезвреденото и неотделено от организма вкарано количество на действащото вещество. Чувствителността на определени рецептори на сърцето се повишава и се получава токсични прояви. Поради това при използване на дрогите със сърдечно действие или на техните препарати се преценяват начините на прилагане, интервалите на въвеждане, паузите на повторното им вкарване в организма и др.

Взема се под внимание скоростта на инактивиране на действащите принципи и тяхното отделяне от организма. От съществено значение е продължителността на следовата реакция.

Схемите на прилагане са различни. Те зависят не само от фармакологичните особености на препаратите, но и от характера на сърдечното заболяване и състоянието на пациента.

От друга страна, отчита се и количественият състав на сърдечните гликозиди в прилаганото лекарствено средство. В медицината се използват стандартизирани лекарствени препарати, тъй като съдържанието на карденогликозидите варира в зависимост от възрастта на растението, от местонахождението, от периода на събиране и др. Начинът на сушене и съхранение също оказва своето влияние.

Поради тези особености лекуването със сърдечните средства изисква компетентна намеса и се провежда само от ветеринарен лекар.

В напредналите случаи на сърдечни заболявания с увреждане на клапите, на миокарда, при сърдечни пороци и други състояния със застойни явления не може да се разчита на билколечението.