Глухар

Окраска

Глухарят (Снимка 1), наричан у нас още петел, див петел, е с тъмно оперение. Главата и шията му са сиво - черни, а надкрилията - кестеняви. Напречно на гърдите му се простира продълговато, лъскаво - зелено петно. По средата на опашните пера, по корема и страните има бели петна.

Подкрилията и подмишниците са бели. От тях в ъгъла на крилото излиза бяло закръглено петно. Човката на петела има рогово - бял цвят. Под долната му получовка перата са черни, по - дълги и образуват брада. Над очите си има карминено - червена гола кожа. Зимно време от двете страни на пръстите му се появяват рогови израстъци, които към края на пролетта опадват.

Глухарката (Снимка 2), известна още като кокошка, дива кокошка, е изпъстрена с ръждиви, тъмно кафяви и жълтеникави напречни черти и петна. Гърдите й са едноцветни - ръждиво - червени. Отдолу е по - светла.

Основна характеристика

Петлите у нас имат дължина на тялото от 80 до 85 см - за годинаците и от 90 до 95 см - за възрастните птици. Масата им се мени между 3 и 4 кг. Кокошките са по - дребни. Дължината им е средно 62 см, а масата - 2 кг.

Разпространение

Ареалът на Глухаря обхваща огромна територия от Пиренеите, Шотландия и Скандинавския полуостров в Европа, през цялата тайга, на изток до Камчатка.

У нас той е разпространен най - много в Западните и Средните Родопи, на изток до връх Преспа и Акватепе. На юг се среща до границата с Гърция, а на север - до връх Модър и Марциганица.

Среща се още в Рила, запазил се е на места в Пирин, към горната граница на гората, в Бистришкия резерват на Витоша и в Чупренския биосферен резерват край границата със Сърбия. В Средна Стара планина от 2 - 3 десетилетия глухари не се срещат. Обитава предимно просветлените иглолистни гори с черни и червени боровинки.

Предпочитa средно - възрастните и зрелите бялборови насаждения с ела и смърч от 1000 - 1200 метра надморска височина до клековата зона включително. Среща се и в буково - иглолистните насаждения. На Витоша и в Чупренския балкан обитава чисти смърчови гори, а в Средна Стара планина е населявал букови гори с примес от ела и смърч.

Хранене

Глухарят през късна есен, зимно време и до края на май се храни предимно с листата, връхните леторасли и младите шишарчици на белия бор. Използва също иглиците на смърча, елата и смриката, пъпките на бука, връхчетата и плодчетата на боровинките.

Лятно време кълве листата и цветните органи на много тревни видове, различни семена, ягодови плодове и насекоми, които намира по земята.

Размножаване

През размножителния период глухарят не образува двойки. В края на март и началото на април петлите се събират на определени места - токовища - в изредените насаждения по билата, край просеките и малките горски поляни. Сутрин, от около 3 - 4 часа до изгрев, а понякога и след изгрев слънце, те токуват. Глухарите прелитат до токовищата или идват по земята.

Глухарят токува най - често на някой клон по средата на дървото. След развиделяване не рядко се изкачва на върха му, а сутрин слиза на земята, където дочаква кокошките.

Глухарката прави гнездо под разперените клони на някой млад смърч или ела, укрива го под паднали дървета, сред изсъхналата миналогодишна трева или снася съвсем на открито до дънера на старо дърво, където не е имало сняг.

Яйценосът започва от средата на април и продължава до първото десетдневие на май. Средният брой на яйцата в едно гнездо е от 7 до 9. Глухарката мъти 26 - 28 дни.

Новоизлюпените пилета, щом изсъхнат, тръгват след майка си. Те растат бързо. През септември вече са с възрастово оперение и заживяват самостоятелно.

Глухарят живее при сурови климатични условия. При рязко пролетно застудяване лесно измръзват незамътените яйца. лисицата, златката и бялката унищожават гнездата. При безпокоене, глухарката изоставя яйцата и вече не се връща, особено в началото на мътенето. Всичко това се отразява отрицателно върху прираста на популациите.

Звуци

Песента на глухаря е тиха и при спокойно време се чува на стотина - двеста метра. Петелът застава в характерна поза - разперва опашката си като ветрило, отпуска криле и издига глава нагоре.

Отначало той чука с големи паузи между отделните звуци, постепенно чукането сс ускорява и завършва с един по - силен звук, наподобяващ изваждането на коркова тапа от бутилка - плюкане. Този главен удар до различава добре и се чува най - далече.

След него идва последната строфа - брусене или стържене. Петелът е изпънал шия, перата и брадата му са щръкнали и потреперват. Брусеното трае 3 - 4 секунди, през което време петелът не чува нищо, но вижда, макар и по - слабо.