Назад до Глухар

Глухар

  1. Глухар
  2. Биологични особености на Глухар
  3. Образуване на запасите на Глухар
  4. Определяне възрастта на живи Глухари

Образуване на запасите на Глухар

Допустим запас

Къде живее глухаряГлухарят намира най - благоприятни условия за съществуване в тайгата. Количеството му в отделните популации може да достигне 20 - 29 птици на един квадратен километър.

При тази гъстота на запаса глухарят не причинява забележими щети на растителността. В местообитанията му се срещат единични хранителни бялборови дървета, почти обезлистени от постоянното хранене на птиците върху тях.

Фушлбергер (1956 г.) е намерил в един горски разсадник в Алпите семенищни смърчови фиданки, чиито връхни пъпки били напълно изкъпвани, а клонките на 3 - 4- годишните фиданки - подрязани като с ножици. Тези повреди имат случаен характер и не могат да определят дали е полезен или вреден за гората глухарят. Поради това понятията "поносима гъстота" или "стопански допустим запас" при глухаря губят значението, което имат при чифтокопитния дивеч. До 1993г. не е отбелязано също голямата гъстота на глухаря да се е отразила отрицателно върху жизнеността на популациите му.

Количеството на диви свине, от косвеното влияние на човека чрез прилаганите сечи в гората, смолодобива, пашата на домашни животни, сенокоса.

Рапространение на ГлухарКъде се среща глухаряОбикновено по - голяма е гъстотата на глухаря в иглолистните гори с преобладание на белия бор. В южната тайга (АР Коми) - в басейна на р.Вятка - в бялборовите насаждения средният брой иа глухарите (до 1993 г.) върху 100 ха е бил 18.7 - от 12.7 до 23.2, а в смърчовите - 1.8 - от 1.5 до 2.

Гъстотата на глухаря е подложена на значителни колебания с течение на времето, без да са забелязани съществени промени в местообитанията му.

Във Финландия, за 6-годишен период - от 1966 до 1972 година - количеството му намалява от 11.4 на 5 върху 100 ха (Райала и Линден, цитирани от Кутюрие, 1980 г.).

В Колския полуостров (Русия) от 1936 до 1963 година количеството на глухарите върху единица площ спада от 10 на 1.1, а след това отново нараства до 2.4 през 1974 (Семенов - Тян-Шански, 1977 г.).

В Средна и Южна Европа гъстотата на запасите е много по - малка. В Кантабрийските планини на Испания, най - югозападната част от ареала на глухаря, една птица се пада на 2 - 3 квадратни километра. В Тирол (Австрия) на 100 ха има 0.8 глухаря, а в Щирия - 3.3. Средната гъстота на глухарите в Хърватско до 1993 г. е била 0.76 на 100 ха.

В 85 - 90 % от глухаровите местообитания на Румъния гъстотата му, според Филипашку (Кутюрие, 1980), е от 0.1 до 0.7 на квадратен километьр и само в 10 -15% от площта достига 1 глухар.

У нас предпочитани от глухаря са бялборовите гори във високопланинския пояс, с примес до 20 % от ела, смърч и бук, с богата жива почвена покривка от черни и червени боровинки, малина и къпина. В тях гъстотата на запасите може да достигне 4 - 5 глухаря на квадратен километър. В чистите и еднообразни бялборови и смърчови гори без подраст и подлес, производителността на местообитанията е от 0.1 - 0.2 до 0.6 на 100 ха. В смърчово - буковите гори и в иглолистните редини с клек запасите върху единица площ могат да достигнат 1.5 до 3 глухаря. Тази гъстота на запасите се отнася само за площите, населени с глухари, съответстващи на нуждите им от жизнено пространство.

Според официални данни на Комитета за горите от 1989 година, гъстотата на глухаря до 1993 г. е била най - малка в Пирин и Витоша - под 0.3 на 100 ха. Такова е състоянието му и в Западна Рила, включително и в Риломанастирските гори, и в най - северните му находища в Родопите - от връх Модър над с. Лилково на изток до м. Бяла Черква и Черни връх над Бачковския манастир.

През последното десетилетие са увеличени запасите на глухаря върху площите на бившите държавни ловни стопанства - "Родопи", Баташки район; "Извора", Девински район; "Сатовча", Самоковска Рила, и в определени площи гъстотата им достигна 3 - 5 на 100 ха.

Съотношение по пол

Наследственият механизъм при глухаря осигурява разделяне на потомството по пол в съотношение мъжки към женски 1:1. Това съотношение може да се измени вторично следствие на различната преживяемост на мъжките и женските индивиди при излюпването и по - късно - до зряла възраст, под влияние на околната среда.

По наблюдения на Теплов (1979 г.) през август, когато младите птици в люпилата се различават вече по пол, женските преобладават. Това е полезно за вида, защото осигурява по - голям прираст на популациите. Видът се стреми да възстанови по - големите загуби сред женските през време на мътенето и отглеждането на малките. Където се практикува лов само на петлите, съотношението на половете може да се наруши доста силно. Колкото по - интензивен е отстрелът им, толкова по - голям е относителният дял на кокошките. У нас на токовищата, обект на постоянно бракониерство, понякога петлите биват избивани още в началото на април.

По въпроса при какво съотношение на половете трябва да се стопанисват запасите на глухаря, има различни мнения. Бобак (1967 г.) смята, че в природата на един петел трябва да се пада една кокошка. Тогава може да се очаква по - оживено токуване и по - голям прираст, поради по - голяма оплодяемост на яйцата. Той посочва изучаванията на Воипио и Сиивонен за Финландия, където в природна обстановка, без намесата на човека, броят на мъжките и женските е еднакъв. Воипио е на мнение, че семенниците на глухаря са твърде малки, затова през брачния период един петел може да оплоди не повече от 1 - 2 кокошки.

Изкуственото развъждане на глухаря опровергава тези становища. При съотношение на петлите към кокошките 1:3 до 1:5, оплодяемостта на яйцата е много добра. През 1981 година в глухарника на Девинското държавно ловно стопанство е имало само един двегодишен петел. Въпреки това и шестте кокошки са мътили и излюпили над 36 пилета. Според Фушлбергер (1956 г.) в природата съотношението 1:5 се счита нормално. Мъжките може да бъдат и повече, но на един петел не бива да се падат повече от 5 кокошки.

При нашите условия се препоръчва запасите на глухаря да се стопанисват при съотношение на половете 1:3. Такова съотношение трябва да се получи след приключване отстрела на петлите. При благоприятни условия на средата и нормална гъстота на запасите, може да се достигне до 1:5. Такова съотношение трябва да се допуска след много внимателна предварителна преценка на запасите.

Възрастова структура на запаса

Пилетата на глухаря растат бързо и още през септември - октомври на същата година приличат на възрастните птици. На следващата пролет, на 10 - 11- месечна възраст, средната дължина на тялото им е 90 %, опашката 80 %, а масата 77 % от размерите на 4 - 5- годишните петли.

През следващите години растежът им продължава по - бавно. На третата година някои от тях се изравняват по размери и маса със средновъзрастните птици. Редовно токуват пролетно време и имат собствена територия. При липса на други петли участват в оплождането на женските.

На 4 - 5- годишна възраст завършва растежьт на тялото на глухаря, но продължава да се увеличава все още масата му. Тези петли излизат отрано на токовищата, имат своя брачна територия, токуват продължително време и редовно участват в оплождането на женските.

От 6 до 8 - 10 години петлите са на върха на своето развитие. Те имат едро, масивно тяло, заемат централно място в токовището и пеят най - продължително време.

Петлите живеят обикновено до около 12 години. Някои от тях достигат до 18, дори и до 20 години. Добри размножителни способности петлите имат до 10-годишна възраст. След това те остаряват и само притесняват младите и средно възрастните петли на токовищата.

Глухарките израстват по - бързо. Още през първата пролет от своя живот те почти се изравняват с възрастните птици. В яйчниците им вече има достатъчно фоликули и някои от тях още на едногодишна възраст пристъпват кьм размножаване. Най - добри производителки са до 5-годишна възраст, но дават нормален брой яйца до 8 години. Повечето от глухарките доживяват до десетина години, но вече са стерилни.

У нас глухарките участват в размножаването на двегодишна възраст. Съобразно телесното развитие на глухарите у нас, те могат да се разделят на следните възрастови групи към първи април:

Петли Кокошки
1. Годинаци 1. Млади кокошки петли на 10-мeсеца на 10 месеца
2. Млади петли 2. Полово зрели на 2 - 3 години кокошки на 2 до 8 години
3. Средновъзрастни петли на 4 - 5 години
4. Възрастни петли на 6 години и нагоре

Прираст на запаса

Прирастът на глухаря е подложен през отделните години на големи колебания. Той се влияе доста от състоянието на времето през пролетта и съотношението на половете, от наличието на хищници и диви свине в биотопите му, косвено - от човешката дейност, свързана със стопанисване на горите - сечи, залесяване, смолодобив, паша на домашен добитък. Тези колебания се наблюдават по целия ареал на глухаря, включително и в най - добрите му местообитания в тайгата. Като кокошева птица, глухарят има голяма потенциална размножителна способност, с която компенсира загубите на гнезда и високата смъртност при малките пилета.

Прирастьт му се определя по отношение на пролетния запас, ако е направено точно преброяване на птиците, по средния брой на младите птици през август - септември, отгледани от една кокошка или по относителния дял на младите птици при отстрела.

Средният брой на отгледаните пилета от една кокошка обикновено се мени от 0.5 - 1 до 4 - 5. За период от 14 години относителният дял на младите глухари в Лапландския резерват в края на лятото се е движел между 81 и 7 % (Романов, 1979 г., по данни на Семенов Тян-Шански). В североизточните райони на Финландия, според Потапов (1985 г.), средният прираст на глухаровите запаси е 119 %, а в Кировска област (Русия) от 1972 до 1982 година - 84 % (Романов).

У нас няма системни наблюдения върху прираста на глухаря. Проучванията между 1967 и 1972 година в Западните Родопи (Ботев, Колев, Нинов, 1980) показват, че коефициентът на прираста, отнесен към общия брой на кокошките, е средно 0.8 - от 0.4 до 0.9.

При равно съотношение на половете, прирастьт на запасите ще бъде между 20 и 45 %. През същото време от 36 отстреляни петли, годинаци са 7 или 24 %. Този нисък прираст е резултат на големия процент кокошки, които не водят люпило.

Тези данни дават най - обща представа за динамиката на запасите при глухаря. Независимо от това, заедно с величината на пролетния запас в един район и броя на токуващите петли, те също трябва да се вземат под внимание при изготвяне плана за отстрела.

Рейтинг:
5.0/5 на базата на 1 оценка

Свързани продукти

Отзиви

ne e stanalo hubavo
Коментирай
loading...