Глухар

Допустим запас

Глухарят намира най - благоприятни условия за съществуване в тайгата. Количеството му в отделните популации може да достигне 20 - 29 птици на един квадратен километър.

При тази гъстота на запаса глухарят не причинява забележими щети на растителността. В местообитанията му се срещат единични хранителни бялборови дървета, почти обезлистени от постоянното хранене на птиците върху тях.

Фушлбергер (1956 г.) е намерил в един горски разсадник в Алпите семенищни смърчови фиданки, чиито връхни пъпки били напълно изкъпвани, а клонките на 3 - 4- годишните фиданки - подрязани като с ножици. Тези повреди имат случаен характер и не могат да определят дали е полезен или вреден за гората глухарят. Поради това понятията "поносима гъстота" или "стопански допустим запас" при глухаря губят значението, което имат при чифтокопитния дивеч. До 1993г. не е отбелязано също голямата гъстота на глухаря да се е отразила отрицателно върху жизнеността на популациите му.

Количеството на диви свине, от косвеното влияние на човека чрез прилаганите сечи в гората, смолодобива, пашата на домашни животни, сенокоса.

Обикновено по - голяма е гъстотата на глухаря в иглолистните гори с преобладание на белия бор. В южната тайга (АР Коми) - в басейна на р.Вятка - в бялборовите насаждения средният брой иа глухарите (до 1993 г.) върху 100 ха е бил 18.7 - от 12.7 до 23.2, а в смърчовите - 1.8 - от 1.5 до 2.

Гъстотата на глухаря е подложена на значителни колебания с течение на времето, без да са забелязани съществени промени в местообитанията му.

Във Финландия, за 6-годишен период - от 1966 до 1972 година - количеството му намалява от 11.4 на 5 върху 100 ха (Райала и Линден, цитирани от Кутюрие, 1980 г.).

В Колския полуостров (Русия) от 1936 до 1963 година количеството на глухарите върху единица площ спада от 10 на 1.1, а след това отново нараства до 2.4 през 1974 (Семенов - Тян-Шански, 1977 г.).

В Средна и Южна Европа гъстотата на запасите е много по - малка. В Кантабрийските планини на Испания, най - югозападната част от ареала на глухаря, една птица се пада на 2 - 3 квадратни километра. В Тирол (Австрия) на 100 ха има 0.8 глухаря, а в Щирия - 3.3. Средната гъстота на глухарите в Хърватско до 1993 г. е била 0.76 на 100 ха.

В 85 - 90 % от глухаровите местообитания на Румъния гъстотата му, според Филипашку (Кутюрие, 1980), е от 0.1 до 0.7 на квадратен километьр и само в 10 -15% от площта достига 1 глухар.

У нас предпочитани от глухаря са бялборовите гори във високопланинския пояс, с примес до 20 % от ела, смърч и бук, с богата жива почвена покривка от черни и червени боровинки, малина и къпина. В тях гъстотата на запасите може да достигне 4 - 5 глухаря на квадратен километър. В чистите и еднообразни бялборови и смърчови гори без подраст и подлес, производителността на местообитанията е от 0.1 - 0.2 до 0.6 на 100 ха. В смърчово - буковите гори и в иглолистните редини с клек запасите върху единица площ могат да достигнат 1.5 до 3 глухаря. Тази гъстота на запасите се отнася само за площите, населени с глухари, съответстващи на нуждите им от жизнено пространство.

Според официални данни на Комитета за горите от 1989 година, гъстотата на глухаря до 1993 г. е била най - малка в Пирин и Витоша - под 0.3 на 100 ха. Такова е състоянието му и в Западна Рила, включително и в Риломанастирските гори, и в най - северните му находища в Родопите - от връх Модър над с. Лилково на изток до м. Бяла Черква и Черни връх над Бачковския манастир.

През последното десетилетие са увеличени запасите на глухаря върху площите на бившите държавни ловни стопанства - "Родопи", Баташки район; "Извора", Девински район; "Сатовча", Самоковска Рила, и в определени площи гъстотата им достигна 3 - 5 на 100 ха.

Съотношение по пол

Наследственият механизъм при глухаря осигурява разделяне на потомството по пол в съотношение мъжки към женски 1:1. Това съотношение може да се измени вторично следствие на различната преживяемост на мъжките и женските индивиди при излюпването и по - късно - до зряла възраст, под влияние на околната среда.

По наблюдения на Теплов (1979 г.) през август, когато младите птици в люпилата се различават вече по пол, женските преобладават. Това е полезно за вида, защото осигурява по - голям прираст на популациите. Видът се стреми да възстанови по - големите загуби сред женските през време на мътенето и отглеждането на малките. Където се практикува лов само на петлите, съотношението на половете може да се наруши доста силно. Колкото по - интензивен е отстрелът им, толкова по - голям е относителният дял на кокошките. У нас на токовищата, обект на постоянно бракониерство, понякога петлите биват избивани още в началото на април.

По въпроса при какво съотношение на половете трябва да се стопанисват запасите на глухаря, има различни мнения. Бобак (1967 г.) смята, че в природата на един петел трябва да се пада една кокошка. Тогава може да се очаква по - оживено токуване и по - голям прираст, поради по - голяма оплодяемост на яйцата. Той посочва изучаванията на Воипио и Сиивонен за Финландия, където в природна обстановка, без намесата на човека, броят на мъжките и женските е еднакъв. Воипио е на мнение, че семенниците на глухаря са твърде малки, затова през брачния период един петел може да оплоди не повече от 1 - 2 кокошки.

Изкуственото развъждане на глухаря опровергава тези становища. При съотношение на петлите към кокошките 1:3 до 1:5, оплодяемостта на яйцата е много добра. През 1981 година в глухарника на Девинското държавно ловно стопанство е имало само един двегодишен петел. Въпреки това и шестте кокошки са мътили и излюпили над 36 пилета. Според Фушлбергер (1956 г.) в природата съотношението 1:5 се счита нормално. Мъжките може да бъдат и повече, но на един петел не бива да се падат повече от 5 кокошки.

При нашите условия се препоръчва запасите на глухаря да се стопанисват при съотношение на половете 1:3. Такова съотношение трябва да се получи след приключване отстрела на петлите. При благоприятни условия на средата и нормална гъстота на запасите, може да се достигне до 1:5. Такова съотношение трябва да се допуска след много внимателна предварителна преценка на запасите.

Възрастова структура на запаса

Пилетата на глухаря растат бързо и още през септември - октомври на същата година приличат на възрастните птици. На следващата пролет, на 10 - 11- месечна възраст, средната дължина на тялото им е 90 %, опашката 80 %, а масата 77 % от размерите на 4 - 5- годишните петли.

През следващите години растежът им продължава по - бавно. На третата година някои от тях се изравняват по размери и маса със средновъзрастните птици. Редовно токуват пролетно време и имат собствена територия. При липса на други петли участват в оплождането на женските.

На 4 - 5- годишна възраст завършва растежьт на тялото на глухаря, но продължава да се увеличава все още масата му. Тези петли излизат отрано на токовищата, имат своя брачна територия, токуват продължително време и редовно участват в оплождането на женските.

От 6 до 8 - 10 години петлите са на върха на своето развитие. Те имат едро, масивно тяло, заемат централно място в токовището и пеят най - продължително време.

Петлите живеят обикновено до около 12 години. Някои от тях достигат до 18, дори и до 20 години. Добри размножителни способности петлите имат до 10-годишна възраст. След това те остаряват и само притесняват младите и средно възрастните петли на токовищата.

Глухарките израстват по - бързо. Още през първата пролет от своя живот те почти се изравняват с възрастните птици. В яйчниците им вече има достатъчно фоликули и някои от тях още на едногодишна възраст пристъпват кьм размножаване. Най - добри производителки са до 5-годишна възраст, но дават нормален брой яйца до 8 години. Повечето от глухарките доживяват до десетина години, но вече са стерилни.

У нас глухарките участват в размножаването на двегодишна възраст. Съобразно телесното развитие на глухарите у нас, те могат да се разделят на следните възрастови групи към първи април:

Прираст на запаса

Прирастът на глухаря е подложен през отделните години на големи колебания. Той се влияе доста от състоянието на времето през пролетта и съотношението на половете, от наличието на хищници и диви свине в биотопите му, косвено - от човешката дейност, свързана със стопанисване на горите - сечи, залесяване, смолодобив, паша на домашен добитък. Тези колебания се наблюдават по целия ареал на глухаря, включително и в най - добрите му местообитания в тайгата. Като кокошева птица, глухарят има голяма потенциална размножителна способност, с която компенсира загубите на гнезда и високата смъртност при малките пилета.

Прирастьт му се определя по отношение на пролетния запас, ако е направено точно преброяване на птиците, по средния брой на младите птици през август - септември, отгледани от една кокошка или по относителния дял на младите птици при отстрела.

Средният брой на отгледаните пилета от една кокошка обикновено се мени от 0.5 - 1 до 4 - 5. За период от 14 години относителният дял на младите глухари в Лапландския резерват в края на лятото се е движел между 81 и 7 % (Романов, 1979 г., по данни на Семенов Тян-Шански). В североизточните райони на Финландия, според Потапов (1985 г.), средният прираст на глухаровите запаси е 119 %, а в Кировска област (Русия) от 1972 до 1982 година - 84 % (Романов).

У нас няма системни наблюдения върху прираста на глухаря. Проучванията между 1967 и 1972 година в Западните Родопи (Ботев, Колев, Нинов, 1980) показват, че коефициентът на прираста, отнесен към общия брой на кокошките, е средно 0.8 - от 0.4 до 0.9.

При равно съотношение на половете, прирастьт на запасите ще бъде между 20 и 45 %. През същото време от 36 отстреляни петли, годинаци са 7 или 24 %. Този нисък прираст е резултат на големия процент кокошки, които не водят люпило.

Тези данни дават най - обща представа за динамиката на запасите при глухаря. Независимо от това, заедно с величината на пролетния запас в един район и броя на токуващите петли, те също трябва да се вземат под внимание при изготвяне плана за отстрела.