Кангал

За съжаление, се смята, че кинологията в Турция все още е на доста ниско ниво. Едва от няколко години се правят първите по - сериозни стъпки. Независимо от това обаче турчин който, чуе името "Кангал", отреагира винаги с ентусиазъм.

Най - ранните сведения за овчарски кучета в Турция са от Евлия Челеби. В своята "Seyahatname" (Книга на Пътувания) той описва церемониални шествия на еничарите, (елитна сила на Османската империя), с техните  кучета - охранители.

С книгата си: "Акбаш Дог" (Белоглаво Куче) – турска порода за семейството и селското стопанство, Дейвид Нелсън е бил първият учен, който е извършил по - обстойни проучвания на турските породи кучета - пазачи на стадата и благодарение на него те са се популяризираха в западния свят.

В своята книга за породата Акбаш, Нелсън е отделил малко място и за друга турска порода, наречена от него "Карабаш" (Черноглав). Той е бил и един от първите, който ги е изнесъл от Турция. По - късни износи са били извършени предимно от семейства от смесен брак – турци с чужденци.

Доста кучета са попаднали в САЩ, Великобритания, Германия и някои Скандинавски страни. За съжаление много от тях зад граница са  започнати да се отглеждат и развъждат като изложбени животни и домашни любимци – лишени от естествената им среда и предназначение на пазачи.

Първите подробни проучвания за служебните качества на турските породи кучета са извършени от Джефри Грийн и Роджър Копинджър. Много фермери са започнали да използват тези кучета и за кратко време са се получили добри резултати за същността на Акбаша и Карабаша.

Данните са поместени в редица научни съобщения, включително и няколко докторски дисертации. Своевременно името Карабаш постепенно е било изместено от много по - правилното Кангал, защото именно Кангала е наречен от Д.Нелсън Карабаш.

При проведения в последствие в Турция симпозиум за възстановяване и защита на местните породи кучета Кангал, окончателно е наложен като име и същевременно е отхвърлено обобщаващото Анадолска овчарка.

Турският Клуб по Кинология, който е създаден през 2001г., е одобрил породен стандарт на Кангала, който е публикуван в Турция на Втория Международен Симпозиум за породата Кангал, през месец юли 2005-та година.

Развъден стандарт на кучето Кангал (одобрен от Турския клуб по кинология - 2005г.), е представен от доц. д-р Мустафа Юзджан, от Ветеринарния факултет на Истанбулския университет - департамент животновъдство.

Според някои предания историята на кангалското овчарско куче се свързва с времето на Вавилон и Асирия. Дедите на тази порода са използвани за бой с лъвове, а така също и като бойни кучета в армията.

Друго предание разказва, че един от наследниците на индийския престол е подарил на османския падишах Султан Явуз Селим куче, което с лекота побеждавало лъвове. При завръщането си от източния поход, когато султана достигнал покрайнините на Деликташ в провинция Кангал, констатирал, че кучето се е изгубило. Въпреки старателното издирване, то не било намерено. В последствие в този район започнали да се срещат големи и страшни кучета, за които предполагали, че са потомци на изгубеното куче на султана.

През 17 век по време на своите пътешествия Евлия Челеби е описал тези кучета като грамадни и силни като лъвове.