Защо и от Какво се страхуват кучетата?

Съществуват няколко вида страх, когато говорим за домашни животни. Обикновено страхът се появява инстинктивно, когато има човек, друго животно или обект, който представлява външна заплаха. Тази заплаха може да бъде реална или въображаема.

В такива ситуации вегетативната нервна система се задейства и обикновено организма реагира, като замръзне на място, готви се за борба или за бягство.

Ако кучето ви изпитва анормална реакция на страх, това означава, че то е научило от някъде тази реакция.

Кучето може да бъде отучено от това поведение, ако постепенно и постоянно се излага на ситуации предизвикващи у него това чувство на анормален страх.

Ако страха е едновременно устойчив и прекомерно голям, то вероятно кучето ви страда от фобия. Фобиите могат да бъдат причинени, дори от неща, които са асоциативни с истинския причинител на фобията.

Така например всякакъв силен шум може да предизвика страх в кучето ви, ако то се страхува от гръмотевични бури. В действителност най - често фобиите при кучетата са свързани с шум.

Друг вид тревожност и страх се характеризира с предвиждането на бъдещи опасности, които са с неизвестен или дори въображаем произход. Безпокойството при кучето може да доведе до физиологични реакции, като уриниране, движение на червата и прекомерен лай.

При домашните кучета тревожността най - често се проявява, когато кучето бъде отделено от своя стопанин.

Кучетата страдащи от тревожност при раздяла, могат да развият прекомерно стресово поведение. Страха, фобията и тревожността се развиват, когато кучето достига социална зрялост. Социалната зрялост при кучетата се проявява между 12 и 36 месеца. Сред безбройните причини за развитието на страх, фобия или тревоги са:

• Заболяване или болезнено физическо състояние, което може да повиши тревожността, а от там да допринесе за развитието на страхове и фобии
• Стареенето и промените свързани с нервната система; инфекциозни заболявания (предимно вирусни инфекции на централната нервна система); токсични състояния, като например отравяне с олово и др. също могат да доведат до страхове и фобии
• Страх от някакво ужасно преживяване, в което кучето да е било въвлечено
• Кучета, които са лишени от социална среда до 14-седмична възраст, могат да станат необичайно страхливи
• Фобиите и паническия страх могат да са причинени и от минали преживявания, при които кучето е изпитвало страх, но не е можело да се измъкне. Например ако кучето е било заключвано в килера или в сандък
• Когато кучето е изоставено от стопанина си то изпитва тревожност, причинена от раздялата. Често това състояние кара новите му стопани също да го изоставят и то отново да си търси приемно семейство

Ако кучето страда от т.н. "лек страх" то започва да проявява признаци, като треперене, намалена активност и желание да се скрие или да избяга.

Увеличаването на страха и изпадането в паника за кучето води до увеличаване на двигателната активност и по - активно поведение към бягство, което може да бъде потенциално вредно за кучето. Прекомерната тревожност може да накара кучето да се ближе и да се хапе често.

Някои от признаците на страх при кучето не са лесно разпознаваеми от хората. Намаляването на цялостната активност на животното и повишеното слюноотделяне, също са признаци на тревожност и страх.

Принудителното уриниране и "унищожаването" на някои домашни предмети или мебели, също се тълкува погрешно от повечето хора. В повечето случаи то е свързано със състояния на страх за кучето.

Една от най - честите причини за проява на страх при кучетата са силните шумове. Фойерверки, изстрели и гръмотевици всяват страх при повечето четириноги приятели. Има обаче някои породи кучета, които проявяват много по - малко страх към силните шумове. Примери за такива кучета са ловджийските породи, като Кокер шпаньол, Спрингер и др.

Появата на страх и безпокойство зависи и от възрастта на кучето. Колкото по - възрастно е то, толкова повече намалят нивата на страх и безпокойство. Много от страховете при кучетата се формират при ранна възраст.

Житейският опит на кучето е много важен фактор за справянето със страховете и фобиите.

Важно е малките кученца да бъдат излагани на различни социални ситуации през първите си 14 седмици от живота. Кучетата, които не са социализирани добре през първите 14 седмици са много по - склонни към развитието на страхове и фобии.

Как да помогна на кучето си?

Ако смятате, че кучето ви страда от фобии, причинени от силни шумове е добре да посетите ветеринарен лекар, тъй като има и други причини за подобно поведение, като например заболявания на мозъка или щитовидната жлеза.

Излагането на токсични вещества също може да причини тревожност при кучето. Провеждането на един кръвен тест може да потвърди или отхвърли тази възможност.

Можете да помогнете на вашия домашен любимец да преодолее своите страхове и фобии, като го подложите на режим, който да промени поведението му. Това означава, че трябва да отделяте много време и да работите с кучето си.

Според експертите по време на пристъпи на паника и страх е добре да избягвате успокояващите жестове или комуникацията с кучето.

Добронамерената загриженост може да се изтълкува от кучето, като един вид награда за неговото поведение.

Вместо това трябва да насърчавате спокойствието и да се стремите да ограничите реакцията на страх. Най - важно според експертите е да не наказвате кучето, заради поведението му на страх и тревожност. Премахването на страха и тревожността не става с магическа пръчка. То трае много продължителен период от време и може да отнеме години.

Едно нещо е сигурно обаче, за повечето хора - домашните любимци са като част от семейството и повечето стопани са готови да сторят каквото е необходимо и да отделят много от ценното си време, но да се справят с този сериозен проблем.