Лайшманиоза при кучето

Инкубационният период е от 10 - 15 дни до 1 - 2 години. Освен кучето и човека от лайшманиоза боледуват котката, овцата и маймуната. Лабораторните животни се инвазират лесно. Резервоар на инвазията са дивите животни и гризачите, в чиито дупки живеят и се размножават флеботомусите.

Лайшманиозата протича обикновено ендемично и рядко епизоотично. В новите огнища се среща в остра и тежка форма, докато в старите  - хронична форма. Преносителите са флеботомусите от видовете Phlebotomus papatasii, Phl. sergenti, Phl. perfilevi, Phi. perniciosus, Phi. major и др. Според Берберян (1938 г.) преносител може да бъде и Stomoxys calcitrans.

Според географското разположение и някои епизоотологичнн и епидемиологични особености висцералната лайшманиоза ("Кала-азар") се подразделя на следните 6 типа:

• Индийски или "дум-дум" треска - боледуват децата и младите хора на възраст от 10 до 20 години. При естествени условия кучетата трудно се инвазират или не се инвазират.
• Китайски  - боледуват децата, а кучето е резервоар на инвазията
• Африкански  - боледуват предимно децата, а кучето е силно устойчиво
• Средиземноморски - от него боледуват предимно децата до 5-годишна възраст. Кучетата са инвазирани във висока степен - до 40%. Нашата страна в епизоотологично и епидемиологично отношение спада към тази зона
• Руски - разпространен е в южните републики на бившия Съветски съюз. Боледуват човекът, кучето и чакалът
• Южноамерикански - боледуват предимно децата, а главен резервоар на инвазията са кучето и лисицата

България се смята за северна граница на разпространение на заболяването в Европа. Досега в Южна България при скитащите кучета са установени кожната и висцералната форма.

Медицинските служби са констатирали също двете форми на заболяването при деца и младежи в южните райони на страната - Македония (след окупацията през Втората световна война) и преди доста години в Старозагорско. Видовете флеботомуси - преносители на лайшманиозата у нас, не са добре проучени.