Ларингит при кучето

Остър ларингит

Кашлицата е един от най - важните признаци на острия ларингит.

В началото на заболяването тя е силна, суха, честа, къса и болезнена и животното често прави опити да я потиска.

По - късно кашлицата става по - удължена и влажна. Доста често след едно закашляне се явява силен кашличен пристъп ("кашличен пароксизъм"). Той се появява почти винаги при изкарване на животните на студено или при най - лекото придърпване на повода.

Не са редки и случаите, когато кашлицата може да бъде и спазматична и да се придружава с проява на задавяне, като кучетата правят опит за повръщане или повръщат.

При ларингита може лесно да се възпроизведе кашлица при леко притискане на ларинкса, който се оказва заедно с това и болезнен (животните избягват натиска или се опитват да хапят).

При по - силно възпаление на гръкляна настъпва обикновено едематизиране на гласните струни, което довежда често до пресипнало лаене.

Вътрешната телесна температура в началото на заболяването е слабо повишена.

Силното повишаване на температурата е указание за други болести или усложнения.

Ретрофарингеалните лимфни възли може да бъдат слабо отекли. Обикновено изтеченията от носа липсват, но ако се появят, те са в много малко количество, слизести или слизесто - гнойни.

Появата на ларингеален задух е указание за наличие на оток иа глотиса, който много често е последствие на ларингита.

Хроничен ларингит

Признаците на хроничния катар са много сходни с признаците на острия, само че палпацията на гръкляна не е така болезнена.

В повечето случаи кашлицата е къса, суха и болезнена. Прави впечатление, че сутрин болните животни кашлят по - силно.

При хиперплазиране на лигавицата на ларинкса се наблюдава често задух. При оглеждане на лигавицата на ларинкса чрез по - силно отваряне на устата и издърпване на езика се установява зачервяване и едематизиране.