Леопард

• Лат. Panthera pardus
• Семейство Котки
• Разред Хищници

Страхува ли се леопардът от тигъра?

"Изведнъж храстите замърдаха не както по - рано. Клонките и листа­та се удряха едни в други като дет­ски ръчички. Листата се движеха от различни посоки и се събираха към мястото, където лежеше мърт­вата антилопа. Движението на листата продължи няколко минути. Имаше нещо зловещо в това и аз по­треперих.

Бързо тревожното шу­молене премина сега по тревата, а след това - о, чудо! - два леопарда изневиделица допряха носове край убитата антилопа. Сега разбрах за­що листата на храстите и дърве­тата се движеха така странно.

Петната на кожата на леопарда имат такъв вид, сякаш някой е пото­пил лист в мастило и много пъти го е допирал до златистата козина. Когато леопардът върви, листата се мърдат сякаш повтарят шарките от петнистата му кожа. Щом гладните леопарди се видяха един друг те се притиснаха до земята и погледите им се срещнаха. Опашки­те им разсичаха въздуха като кам­шици, единият засегна тънко младо дръвче и с трясък го счупи. "Прас! Прас!"

Изведнъж отнякъде се появи главата на тигър. Той отдавна, още в съня си беше усетил враговете, а сега трясъкът го събуди напълно. То­ва беше ужасен миг. Неочаквано един от леопардите заръмжа и вдиг­на лапа. Тигърът яростно изрева и се хвърли върху леопарда. Тракнаха зъ­бите им и два чифта челюсти се съ­единиха. Враговете започнаха да се хапят. Вкопчили се един в друг в смъртна схватка, двата хищника се търкаляха на земята, когато извед­нъж вторият леопард заби дълбоко зъбите си в плешката на тигъра. Той го държеше като в менгеме. Но тигърът притегли с предните си ла­пи първия леопард и се изправи на за­дните крака, принуждавайки и вра­га да направи същото, а след това с един мощен удар на лапата си пре­ряза гърлото му.  Леопардът раз­твори челюсти и с отчаян пред­смъртен вой се струполи на земя­та, след това запълзя, като се гърчеше от болка и изчезна от погледа.

През това време вторият леопард, който бе нападнал тигъра отстра­ни, го пусна и се впи в корема му, а тигърът заби нокти в него. Те не се пускаха един друг. След петнадесетина минути, които продължиха сякаш десет часа, всичко притихна в мъртва  неподвижност: смъртната схватка на тигъра с леопарда завър­ши. Бясно извиващите се тела из­веднъж замряха. Само от време на време предсмъртни гърчове свиваха мускулите. После враговете стана­ха съвсем неподвижни и скоро около храста се струпаха чакали, побър­зали за плячката."

Тези думи на един очевидец ни дават отлична представа за качест­вата на леопарда. Макар и значи­телно по - малък от лъва, лъва.

Разпространение

• Африка (без Сахара)
• Арабски п-ов
• Западна Азия
• Пакистан
• Индустан
• Югоизточна Азия
• Корея
• Китай

Защо леопардът е най - опасният хищник?

Много специалисти считат, че лео­пардът е най - опасното хищно живот­но. Това е, защото той не само че не се страхува от другите животни и от човека, но винаги издебва подходящ момент да ги нападне.

Когато влезе с ловкостта на първокласен крадец в някоя кошара с овце или кози лео­пардът не се задоволява, като лъва с една от тях, а разкъсва без нужда по 10 - 15.

Много ловци са установи­ли, че леопардът не бяга, даже ако бъде замерян с камъни, а ако бъде ударен, не се помръдва и чака удо­бния миг за атака. Не случайно една африканска поговорка гласи: "Лео­пардът е кротък само когато се про­стре кожата му да съхне". В нея е съ­бран многовековният опит на афри­канските жители, за които леопар­дът винаги е бил опасен враг.

Кожа­та на леопарда се оценява скъпо и вождовете на много племена се на­мятали с нея като символ на мъжес­тво и неустрашимост. Днес, с по­мощта на куршума, капани и отро­ва, леопардите в Африка и Азия са почти унищожени.

Биологични особености

Леопардът с не­говата петниста окраска е почти незабележим всред пъстротата на полуизсъхналата трева и храсти.

Цветът му го прави не­видим за жертва та, така че той може да я приб­лижи, без тя да го усети. Малки­те са също така петнисто шарени.

Притежател е на здрави кучешки зъби, е които убива и разкъсва плячката си.

Малките се раж­дат като слепи и беззъби котен­ца, около 400 грама. Едва на четвъртата сед­мица пролазват извън "гнездото" н тежат вече два килограма.

След това се развиват много бързо, стават все по - под­вижни и игриви и във всичките им игри взима участие майката - ту служи като "дърво" за кате­рене, ту като плячка за захап­ваме.

Леопардът се ка­тери с лекота по дърветата.  Уло­вената антилопа ще бъде изядена по - спокойно, ако бъде покачена на дърво. Каквото остане от нея днес, ще бъде изядено утре.

Природозащитен статус

Красивата кожа на този хищник е главната причина неговата численост да намалява застрашитело във всяка страна, където все още  живее. Трудно е да се каже дали все още живеят леопарди в Алжир или в Тунис, докато в Източна Африка те са напълно избити. До 1993 г. в ОНД са били запазени само около стотина броя.

Изчислено с, че 80 000 броя от това животно са убити само за производство на модни дамски палта. Това е причина да намери място в международната "Червена книга".