Къртица

• Лат. Talpa Europaea
• Семейство Къртици
• Разред Насекомоядни

Спи ли зимен сън къртицата? Често по поляни и ливади могат да се видят малки купчинки от прясно изровена пръст. Те са знак, че някъде наблизо живее къртица. И не къде да е, а под земята.

Черно - кадифеният костюм е много удобно работно облекло и по него не полепва нито пръст, нито прах и кал. Кър­тицата е почти сляпа - нали под земята цари вечна тъмнина.

Разпространение

• Европа
• Западен Сибир
• Среден Сибир
• Алтай

Биология и поведение

Къртицата е типично подземно животно. Тя се ражда под земята, там живее и там умира. Рядко може да се види на дневна светлина. Ден и нощ къртицата копае под земята, за да търси храна.

Копае със здравите нокти на предните си лапи: първо с дясната, после с лявата, а със задните си крачка избутва назад изко­паната пръст.

Силно развитите предни крайници служат и за кир­ка, и за лопата. Те й помагат не само да раз­копава почвата, но и да изхвърля влажна пръст след себе си. Когато зад нея се на­трупа повече пръст и започне да за­пушва изкопания ход, къртицата се обръща, изкопава нов ход нагоре и с главата си изтиква над земята изко­паната пръст. Така се образуват купчина след купчина, а отдолу къртицата все копае и копае, разбира се само ако почвата е влажна.

Когато се умори от своята "къртовска" работа, къртицата обхожда изкопаните ходове, събира попадналите там дребни животни и лакомо си похапва. За разлика от сляпо­то куче, къртица­та не се храни с корени.

Любима нейна храна са дъждовните червеи и почвените на­секоми. Когато хване някой дъждо­вен червей, тя не бърза да го изяде, преди да изтика с предните си нок­ти погълната от него пръст. Не намери ли достатъчно храна под земя­та, къртицата излиза нощем над зе­мята и там търси нещо за ядене. По­някога не се отказва от жаби, малки птички, полски мишки и лалугери.

Пословичен е нейният апетит: на ден изяжда храна, която надвишава по­ловината от собственото й тегло. Всеки­дневно изяжда по около 20 - 22 грама червеи и личинки. Лакома си е. Повече от 17 часа кърти­цата не може да гладува.

Дойде ли зимата, тя се зарива дълбоко в почвата и там чака про­летта. Тя не спи зимен сън както та­ралежа. За да не гладува през дъл­гите зимни нощи, запасява се с кон­серви от живи дъждовни червеи.

През лятото и есента тя събира сто­тици червеи, отхапва им най - пре­дната част и ги трупа в подземното си жилище. Там те нито бягат нада­лече, нито умират, а къртицата цяла зима си похапва прясна храна.

През пролетта женската ражда от 3 до 9 голи и слепи безпо­мощни къртичета. Те усърдно бозаят, растат бързо и на едномесечна възраст почти достигат по ръст родите­лите си.

Къртичините са нагледен пример за голямата роля на къртицата в обогатяването на почвата. Изопна­тата от нея пръст на открито се допълва на въз­духа с нови ве­щества. В почва­та прониква въз­дух и вода.