Некроза

Когато дистрофичният процес е напреднал много и се стигне до тежки структурни и функционални изменения в клетките и тъканите, дейността им отслабва, накрая се прекратява и те умират.

Локалната смърт на части от живия организъм се означава като некроза. Бавното умиране на клетките и тъканите се нарича некробиоза. Некрозата се среща като физиологично и като патологично явление.

Физиологична некроза

Наблюдава се при клетки и тъкани, които непрекъснато се обновяват. Подобна некроза представлява умирането на еритроцитите след остаряването им, умирането на епидермалните и покривните клетки на серозите и мукозите. Също така се некротизира и пъпната връв при новородените животни.

Патологична некроза

Получава се при действието на патогенните фактори върху клетките и тъканите. При некрозата ядрото и протоплазмата на клетките претърпяват редица хистоморфологични изменения.

В едни случаи се наблюдават намаляване на обема, сбръчкване и уплътняване на ядрото поради изгубване на течността му, което се нарича кариопикноза. 

В други случаи ядрото се разтапя, лизира се, което се означава като кариолиза.

Понякога ядрото се разкъсва на малки зрънца, които се разпръскват из протоплазмата - кариорексис.

Протоплазмата също претърпява известни изменения при некроза. Под влияние на странични фактори тя може да изгуби течната си част, поради което се сбръчква, уплътнява се - плазмопикноза. В други случаи под действието на вътреклетъчните ензими протоплазмата се разтапя хидролитично, което се  нарича  плазмолиза. Трето изменение на протоплазмата е вакуолизацията, която представлява образуване на вакуоли в нея след хидролитичното й разтапяне (плазмолизата).

С оглед на причините и морфологичните изменения в засегнатите тъкани се различават следните видове некроза:

Коагулационна (суха) некроза

Развива се в тъканите, бедни на тлъстини и течности и богати с белтъчини, които коагулират. В резултат на това некротизираната тъкан става плътна и приема вид на полусуха извара или суха зърнеста маса с жълто - сив или мътен бял цвят.

Подобна картина се развива при туберкулозните огнища на черния дроб при птиците. Коагулационно некротизираната тъкан проявява особен афинитет към калциевите соли, поради което лесно се калцифицира.

Коликвационна (влажна) некроза

Наблюдава се в тъкани, които по начало са богати с течности и некоагулиращи се вещества. Под действието на хидролитичните клетъчни ензими некротизираната тъкан се разтапя и се разводнява, в резултат на което се превръща в полутечна кашеста маса. Разводняването се подпомага от набирането в тъканите на течности от съседните участъци.

Гангрена

Това е некроза, при която засегнатите тъкани имат допир с външната среда, причиняваща допълнителни промени върху некротичната тъкан. В зависимост от характера на допълнителните промени гангрената е суха или влажна.

Суха гангрена - мумификация

Характеризира се с изчезване на намиращите се в некротизираната тъкан течности, поради което тя изсъхва, сбръчква се и се уплътнява под влияние на факторите на външната среда.

Обикновено мумифицираната тъкан има тъмно- до черно - кафяв цвят. Суха гангрена се наблюдава при измръзване на гребена и обиците при птиците, по кожата на говедото при лептоспироза,  по пръстите на птиците при отравяне с мораво рогче и др.

Влажна гангрена

Развива се, когато в некротичната тъкан попаднат гнилостни бактерии, които я разлагат и я превръщат в разлята маса със сиво - зелен или сиво - червен цвят.

Когато гнилостните процеси се причиняват от газообразуващи бактерии и тъканта се изпълва с мехурчета, се нарича газова гангрена. Наблюдава се много често в мускулите на крупата и плешките при болестта Устрел при говедото, а също и при Злокачествения оток.