Хипертрофия

Хипертрофията е увеличаване на обема на тъканта или органите в резултат на увеличаване на обема и броя на клетъчните елементи поради усиленото им хранене.

Това е процес, противоположен на атрофията. Когато тъканта или органът се уголемява предимно поради увеличаването на броя на клетките, се говори за хиперплазия. Хипертрофията може да бъде лъжлива и истинска.

Лъжлива хипертрофия

Органът се е уголемил за сметка само на съединителната (нефункционалната) тъкан, а паренхимната е останала непроменена. Функцията на органа остава също непроменена, но понякога е намалена.

В някои случаи хипертрофията на вимето или бъбрека може да се дължи само на усиленото разрастване на интерстициалната съединителна тъкан при непроменен обем на паренхимната тъкан.

Истинска хипертрофия

Усилено се разраства преди всичко паренхимната (функционалната) тъкан, което е придружено от увеличаване на функцията на хипертрофирания орган.

Истинската хипертрофия от своя страна се разделя главно на два вида: акомодационна и корелативна.

Акомодационна хипертрофия

Това е приспособяване на органа към повишените функционални изисквания, наложени в резултат на различни условия. В зависимост от условията тя може да бъде физиологична или патологична.

Физиологичната хипертрофия на органите се развива без намесата на болестотворни агенти, а като необходимо явление при здравия организъм: например уголемяване на матката при бременност. Уголемяването на сърдечния мускул при спортните коне и при ловните кучета е проява на физиологична хипертрофия.

Патологичната хипертрофия е резултат на различни болестни процеси в организма, които принуждават един или друг орган да работи по - усилено продължително време. От своя страна патологичната хипертрофия се разделя на компенсаторна и заместителна.

Компенсаторната хипертрофия се развива при органи, които са принудени да усилят функцията си с оглед да компенсират недостатъчността си поради настъпили изменения във и извън тях. Типичен пример в това отношение е хипертрофирането на сърдечния мускул при стесняване на отвора между лявото предсърдие и лявата камера или при стесняване на аортата.

При тези патологични изменения в сърцето и аортата сърдечният мускул е принуден да работи по - усилено, за да изпрати необходимото количество кръв в целия организъм. При по - усилена дейност кръвоснабдяването на самия сърдечен мускул е по - усилено, храненето на мускулните клетки е значително по - добро, поради което те стават  по - дебели и ядрата им - по - големи.

При атрофия, некроза и други повреди на част от един орган (бели дробове, черен дроб, млечна жлеза и др.) здравата част се стреми функционално да замести засегнатата тъкан, поради което се хипертрофира. Същото явление се наблюдава при чифтните органи (бъбреците). Когато единният от тях заболее или бъде отстранен, здравият или останалият орган до голяма степен поема функцията на другия. Тази акомодационна хипертрофия се нарича заместителна.

Корелативната хипертрофия

Дължи се на смущения във функцията на някои ендокринни жлези и особено на хипофизата, поради което се нарича още нервно - хуморална.

Много характерна е тази хипертрофия при хиперфункция на предния дял на хипофизата при човека. При това смущение хипертрофират долната челюст, долната устна, носът, стъпалата и китките на ръцете. Това заболяване е известно под името Акромегалия.