Невестулка

• Лат. Мustela nivalis
• Семейство Порови
• Разред Хищници

"Една чучулига се крие в сламата на рядката нива, търси и оглежда, ка­то че ли е загубила нещо, което не­пременно трябва да бъде намерено. Това така я занимава, че не забеляз­ва какво става зад малката джун­гла на междата.

Между гъстите плевели и билки хитро се провира опасен враг. Едно дребно, колкото педя животно се провира като змия, макар че има че­тири крака. Тялото му - тясно, продълговато и заоблено - така се при­тиска към земята, че се вижда само едно кафеникаво кожухче. Снежнобелият му нагръдник минава от край до край по гърдите и корема му. Ко­гато спира, повдига глава и внима­телно души. Разузнаването трае секунди. След това малкият авантюрист отново тръгва, той се плъзва, про­мъква се, понякога прави характер­ни вълнообразни движения, така се придвижва напред все по - близо до ни­що неподозиращата птичка."

Такъв, най - кратко казано, е портретът на невестулката. Това е не кой да е, а най - малкият хищен бо­зайник на земята. Около двадесети­на сантиметра е дълго нейното гъв­каво тяло, а на тежина не достига и 100 грама. Макар и джудже сред останалите хищници, невестулката, която у нас не рядко наричат байнова булчица, кокарджа или попадийка, е истин­ски "разбойник - убиец".

Разпространение

• Европа
• Северна, Западна и Централна Азия
• Китай
• Япония
• Мароко
• Египет
• Канада
• САЩ

Биология и поведение

Невестулката е типичен домосед. Дневно тя не изминава повече от петдесетина метра. Когато обаче се засели на дадено място, ден не ми­нава без тревога за околните живот­ни.

Никой не може да е спокоен от нея. Ту пиле ще открадне пред очите на майка му, ту заек ще удуши.

Мишки, жаби и гущери - унищожа­ва ги с десетки всяка нощ. Със змии­те също не се церемони, даже отров­ната пепелянка става нейна плячка.

Жертвите на невестулката никъ­де не са спокойни. Това дръзко звер­че навсякъде се промъква, даже в най - потайните и дълбоки дупки на горските обитатели. Достатъчно е да пъхне малката си главичка в някоя дупка и еластичното му тяло влиза вътре. Гладката, къса и хлъзгава козина му помага отлично при тези маневри.

Нейно любимо занимание е да се вмъква в дупките на мишки, къртици, лалугери и да ги задушава там, където те се чувстват най - сигурни.

Невестулката притежава необикновена смелост. Тя не се поколебава да се хвърли върху много по - едри от нея хищници. Белки, златки и порове - всички се пазят от нея. Когато защитава малките си от някоя хищ­на птица, смелостта й няма грани­ци. Нерядко така здраво се впива в гушата на нападателя, че заедно с него отлита в небесните висини.

За разлика от другите хищници невестулката не разкъсва своите жертви. С острите си зъби тя ги гри­зе или пие кръвта им. Със забележи­телно настървение гони плячката си и убива много повече животни, отколкото са й нужни, за да се нахрани.

Унищожавайки така енергично раз­лични вредни гризачи, невестулката е незаменим помощник на човека.

Скривалища за нея има много: запустели и оставени миши дупки, подземни жилища на лалу­гери, кухини и зидове, купчини камъни или дърва, корени на стари дървета и пънове.

Малките невес­тулки са също така елегантни и много мили на пръв поглед. Но те са страшно кръвожадни – всяка една от тях е вече превъзходен ловец на мишевидни гризачи.