Жираф

• Лат. Giraffa camelopardalis
• Семейство Жирафови
• Разред Чифтокопитни

Това ли е най - високото животно? Преди време голяма американска научна експедиция е пътувала из Африка и събирала животни за Вашингтонският природонаучен музей. В спомените на нейният ръководител се е четяло следното:

"Сутринта моите негри ми съобщи­ха, че забелязали стадо жирафи. Незабавно тръгнахме към указаното направление и като ги приближих­ме, прицелихме се и гръмнахме, но не сполучихме. Бяхме заблудени от ги­гантския ръст на животните, кои­то бързо изчезнаха в галоп."

Действително съвсем не е лесно да се убие такъв гигант. Жирафът е не само гигант по тегло, което поня­кога е над тон и половина.

Разпространение

Основното и най - често местообитание на жирафите е Африка, Южно от Сахара.

Биология и поведение

Това е най - високото животно на Земята - близо 6  метра е разстоянието от копитата до върха на главата. Неговата сравнително малка глава и къс труп стоят на необикновено дълга шия и крайници. Предните крайници са по - дълги от задните.

Въпреки, че не може да се изправя на задните си крака, както антилопите и други копитни живот­ни, жирафа е доста пъргав. Когато бяга, може да развива скорост около 50 км/час, а може да прескача и пре­пятствия до метър и осемдесет високи. По - трудно се движи по стръмни склонове.

Като поведение жирафът е кротко и миролюбиво животно. Движи се на групи по десети­на и повече животни. Тези групи жи­веят из саваните и по - редките сухи гори.

С помощта на дългия си език и още по - дългата си шия жирафа достига най - високите листа на акация­та, мимозата и други африкански дървета. Любимата й храна са мла­дите листа, пъпки и крехки клончета на тези или други дървета и храсти.

Когато пасе сред ниската тревиста растителност, тя разтваря широко предните си крайници и навежда ниско дългата си шия, а когато е в стадо или малка група, даже лъвът не смее да я нападне.

Нейното оръжие за самоотбрана са най - вече здравите и силни копита. При удар с главата може да хвърли във въздуха даже тежка до 600 килограма антилопа.

Водопоят, както и пасенето на трева, е в неудобна поза – крайниците са силно раз­крачени встрани. Дългата шия по­мага да си избе­ре по - вкусни листа дори и на височина 5 - 6 метра.

Борбата между съперниците е с предупредително хапене и блъска­не на глава в глава, но никога не и с предните копита, тъй като може да си на­несат сериозни наранявания.

Двубоят продължава около 15 минути и тяхно правило е, че победе­ният може да ос­тане в стадото.

Бягането е с ори­гинална поза, но все пак е бързо - до 54 км в час. При галоп шията на жирафата се клатушка ту на­пред, ту назад.

История

Преди 10 - 12 млн. години в Европа, Азия и Северна Америка е живял братовчедът на днешният жираф – ПАЛЕОТРАГУСЪТ.