Общ преглед на комарите

Размножаване

Повечето видове комари имат общ принцип на размножаване.

Най - често през тихи вечери рояци от мъжки комари летят на открито, хвърчейки нагоре - надолу над определени места, където не духа вятър.

При това те издават определени тонове - жужене, което се дължи на бързото трептене на техните крила (при рода Aedes около 600 пъти за 1 секунда).

Привлечени от жуженето на мъжките комари, както и от отделяните от особени техни жлези секрети с характерна миризма, женските комари от съответния вид влитат в роевете.

Там даден женски комар бива сграбчван от някой от мъжките комари, след това двойката излита от роя, като копулацията се осъществява почти винаги във въздуха и трае само няколко секунди.

При някои видове мъжките комари летят на роеве и в помещения и там копулират с женски комари от същия вид. Понякога мъжки комари копулират с женски и без да са се насъбрали преди това в рой.

В тропиците повечето видове комари се размножават през цялата година. Така се размножава и комарът Culex pipiens molestus, който е разпространен в Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия, като в последния континент той е проникнал посредством плавателни съдове.

Развитие

Ларвите на Culicidae се развиват винаги във вода. Обаче не всички женски комари снасят яйцата си направо във водата на някой водоем.

Повечето видове от рода Aedes например снасят яйцата си по повърхността на почвата във вдлъбнати места, които периодично се запълват с вода от дъждовете, топенето на снеговете или при прииждането и разливането на някои реки и потопи.

В такива временни водоеми ларвите на Aedes се излюпват от яйцата тогава, когато последните се намират вече под вода.

Водоемите, в които се развиват ларвите на Culicidae, са твърде различни по своя характер и размери. Женските комари снасят яйцата си най - вече в плитки стоящи води (блата, локви и др.). Много по - рядко те правят това в реки или потоци, но и тук яйцата се снасят само в места, където няма течение на водата или то е слабо.

Дълбоките езера, блата и язовири като правило са непригодни за развитието на комарите, защото по - силно вълнение е гибелно за техните яйца и ларви.

Само в обраслите с по - гъста растителност крайбрежни зони на такива водоеми могат да се развиват комарни ларви.

Женските комари на доста видове снасят яйцата си във фитотелми, т. е. във водоеми, които се намират във или по растения.

Това са най - вече неголеми количества вода (дъждовна, по - рядко снежна), насъбрани в хралупи или дупки на дървета, които се наричат дендротелми.

Фитотелми са също така малките или съвсем малки количества вода, които са се насъбрали в пазвите на листата или цветовете на различни растения, в отчупени бамбукови стъбла, нагризани черупки от кокосови орехи и др.

Някои фитотелми представляват течности, отделени от самите растения.

Такъв е случаят с течността в гърненцата (кавичките) на разпространеното в тропическите и субтропическите области на източното полукълбо насекомоядно растение Nepenthes.

Тази течност смила телата на удавялите се в гърненцата насекоми, но тя е безвредна за някои живеещи в нея комарни ларви.

Други комарни ларви се развиват в литотелми, т. е. в изпълнени с дъждовна или морска вода дупки или вдлъбнатини на скали и каменни блокове. Някои от тези ларви се развиват в скални дупки на самия морски бряг, които се иълият с вода от пръските на разбиващите се в скалите вълни.

Вследствие на  непрекъснатото изпарение водата в такива литотелми е твърде солена, като понякога концентрацията на солите в нея достига тази на наситен воден разтвор.

Един такъв вид е комарът Aedes mariаe, разпространен в някои страни на Европа, Азия и Африка - най - вече по крайбрежията на Средиземно море. Концентрацията на солите в обитаваните от неговите ларви литотелми е обикновено 2 - 4 %, но неговите ларви издържат и много по - високи концентрации - до 18%.

Комарни ларви се развиват и в най - различни изкуствени водоеми с твърди стени - корита на чешми и шадравани, бурета, цистерни, делви, захвърлени тенджери, чайници, празни консервни кутии и др. Известни видове комари са твърде специализирани по отношение на водоемите, в които снасят своите яйца. Такива са някои тропически видове от споменатия вече род Deinocerites, чиито ларви се развиват в дупки, изкопани от крабове в мангрови блата.

Ларвите на голямото мнозинство Culicidae плуват и се движат свободно из водата, като поемат атмосферен въздух за дишане от повърхността на населявания от тях водоем.

Само ларвите на рода Mansonia, който е разпространен главно в тропиците и субтропиците, правят изключение в това отношение. Тези ларви се прихрепват с помощта на особено устроения си сифон към висши водни растения, като пробиват тяхното стъбло и използват за дишане въздуха от техните въздухоносни канали.

Ларвите на Mansonia се прикрепват към растенията обикновено близо до дъното. Те имат слабоподвижен начин на живот и при тях способността да плуват не е добре развита. Те се придвижват главно чрез пълзене.

Ларвите на много видове Culicidae се хранят предимно или почти изключително, като отфилтруват с помощта на своите устни органи различни дребни организми и хранителни частици, които плуват във водата или по нейната повърхност. Това са различни дребни планктонни животински и растителни организми, бактерии, детрит и ултрамикроскопични хранителни частици.

Някои комарни ларви, като тези на една част от видовете на рода Aedes, се хранят главно като остъргват с устните си органи т. нар. перифитон, т.е. намиращите се по потопената водна растителност, а също така по опадали във водата листа, клони и др., дребни животински и растителни организми.

Известни ларви са способни да поглъщат и по - едри организми и хранителни частици, включително по - малки ларви и яйца от собствения си вид. 

При някои комарни ларви се наблюдават и трите посочени начина на хранене - така е напр. при вида Anopheles maculipennis. Има комарии ларви, които са типични хищници. Такива са тези от рода Toxorhinchites, които се развиват във фитотелми.

Те се хранят с други ларви, включително и с такива от собствения си вид. При ларвите на рода Toxorhinchites  хищничеството  е  толкова силно развито, че понякога в даден фитотелм остава в края на краищата само една ларва - най - едрата, която е изяла всички останали.

Хищническият нрав на ларвите от споменатия род е станал причина те да бъдат успешно използвани в редица тропически страни като унищожители на ларвите на други развиващи се във фитотелми комари, които пренасят там опасни болести по човека.

При всички Culicidae ларвата, от излюпването от яйцето до какавидирането си, преминава през 4 стадия и се съблича последователно 4 пъти. През това време тя усилено се храни, нараства и се развива.

Продължителността на ларвната фаза е различна и зависи от температурата на окръжаващата я вода. При вида Anopheles maculipennis фазата ларва трае при температура 16 - 19 °С средно 21 денонощия, а при 24 - 27 °С - само 9.5 денонощия.

Някои ларви, каквито са тези на комара Anopheles claviger в Европа, презимуват и тяхното съществуване трае много по - дълго време - с месеци.

След последното си (четвърто) събличане ларвите на всички Culicidae какавидират.

Какавидите на кръвосмучещите комари имат характерен външен вид - гледани отстрани те приличат на запетайки.

При тях главата и гърдичките са слети в главогръд, зад който следва тясно, гръбно - коремно сплеснато коремче. За разлика от какавидите на повечето останали насекоми тези на Culicidae са подвижни. 

Чрез удари на коремчето си във вертикално направление те се придвижват доста бързо във водата. Какавидите на голямото мнозинство кръвосмучещи комари се намират обикновено на повърхността на водата. Там, те дишат атмосферен въздух посредством 2 къси дихателни тръбили, разположени на гръбната страна на главогръда им.

При какавидите на рода Mansonia тези тръбили са видоизменени. С тях какавидите пробиват и се прикрепват към стъблата на висши водни растения, като дишат въздух от техните въздухоносни канали. Преди да се излюпят от тях възрастните насекоми (имагото), какавидите от рода Mansonia изплуват на повърхността на водата.

Продължителността на фазата какавида при всички Culicidae е кратка, но и тя зависи от температурата на водата. Така при вида Anopheles maculipennis фазата какавида трае при 16 - 19 °С 4.5 денонощия, а при 24 - 27 °С 2.5 денонощия.