Общ преглед на комарите

Като се има предвид, че най - много кръвосмучещи комари се срещат в тропиците, тези насекоми нападат най - масово хора и животни в тундрата и тайгата на Северното полукълбо.

В тундрата, както и в тайгата, броят на видовете комари е малък. Обаче през лятото в тундрата, например, се образуват огромно количество водоеми от стапянето на снеговете. Техните води се нагряват по - силно, отколкото въздуха от незалязващото слънце.

Така се създават условия за неимоверното намножаване на някои видове комари от рода Aеdes, най - вече на вида Aedes nigripes (Снимка 1).

По всичко изглежда, че в тундрата комарите смучат кръв глaвнo от мишевидните гризачи леминги, а също така и от различни птици.

Яйцата иа комарите от рода Aedes остават жизнеспособни през дългата арктическа зима и в началото на лятото от тях започват да се излюпват масово ларвите.

Пълчища от комари, а също така от някои други кръвосмучещи двукрили (Simuliidae, Heleidae и Tabanidae) нападат масово хора и животни през лятото и есента в тайгата, като нерядко правят невъзможна не само работата на открито, но дори пребиваването там.

Телета и млади кончета загиват понякога от ухапванията на споменатите кръвосмучещи двукрили, а стадата от диви елени извършват през лятото далечни миграции до планини и морски брегове, където се спасяват от нападенията на крилатите си мъчители благодарение на духащите там ветрове.

Женските кръвосмучещи комари подушват при благоприятен вятър струпванията на хора и едри животни от далечно разстояние. За вида Anopheles maculipennis е установено, че това става на разстояние до 3 км, а може би и повече.

Мнозинството женски Culicidae смучат кръв от бозайници и птици. При 10 - 15 % от всички видове женските комари смучат кръв (изключително или предимно) от студенокръвни животни - земноводни, влечуги и дори членестоноги.

Един такъв вид е Culex territans (Снимка 2). Този комар се храни с кръв на земноводни и влечуги и като правило не напада хора и селскостопански животни.

Ларвите на комарите от рода Deinocerites се развиват във води, насъбрали се в издълбани от сухоземни крабове дупки, по някои морски брегове и в мангрови блата. Възрастните женски комари от този род смучат кръв от сухоземните крабове.

Храненето на възрастните комари от рода Toxorhinchites, който е разпространен главно в тропиците, се отличава от това на повечето останали представители на семейството по няколко основни неща.

При видовете от този род не само мъжките комари, но и женските се хранят изключително с нектар от цветовете на различни растения.

Подобно на представителите на някои други тропически родове  (Haemagogus, Sabethes и Psorophora) комарите Toxorhinchites са много едри - те достигат дължина до 25 мм и са великолепно обагрени в различни ярки и метално - блестящи цветове.

Съвсем своеобразен е начинът на хранене на разпространените в Етиопската и Ориенталската зоогеографска област комари от рода Harpogomyia. Тези комари пресрещат мравки от рода Cremastogaster по пътечките, които водят към техните гнезда, разположени в пънове.

Като види такава мравка, комарът й препречва пътя и започва да я опипва с предните си крака по главата и долната част на гърдичките дотогава, докато мравката отвори устата си. Когато това стане, комарът вкарва върха на хоботчето си в устата и изсмуква повърнатата там от мравката храна.

При женските комари, които смучат кръв, последната се изразходва най - често за развитието на яйцата в тяхното тяло. Само при малко от тях развитието и снасянето на първата порция яйца могат да станат за сметка на резервните вещества, които женският комар е натрупал още във фазата ларва.

Такива комари се наричат автогенни, а самото явление - автогенност. И при автогенните женски комари обаче втората и следващите порции яйца могат да се развият и снесат само след като насекомото е смукало кръв. 

Точното съответствие между процесите на смилането на кръвта и развитието на яйцата се нарича гонотрофична хармония. Когато такава хармония е налице, едно, най - често пълно насмукване на женския комар с кръв е достатъчно, за да се развият и снесат яйцата (при женските комари от рода Aedes част от яйцата се развиват и при непълно насмукване с кръв). В известни случаи гонотрофичната хармония се нарушава.

Подобно явление се наблюдава например при женските Anopheles maculipennis в различни страни на Европа наесен. В началото на есента яйцата се развиват едва след като комарът е смукал два или повече пъти кръв.

По - късно през есента и в началото на зимата, ако той пак смуче кръв, се развиват вече не яйцата, а мазното тяло в неговия организъм.

Настъпилата гонотрофична дисхармония характеризира едно особено състояние на женския комар, по време на което дейността на яйчниците му е затруднена. Това състояние се нарича диапауза. То се прекратява в течение на зимата или напролет, когато след еднократно насмукване с кръв комарът отново може да снесе яйца - т.е. когато се възстановява гонотрофичната хармония.

Възрастните женски  комари смучат кръв и снасят яйца обикновено повече пъти през живота си, т.е. при тях се наблюдават определени цикли, които се наричат гонотрофични цикли. Всеки такъв цикъл се състои от три фази:

1. Търсене на гостоприемник и смучене на кръв от него
2. Смилане на кръвта и развитие на яйцата
3. Търсене на водоем и снасяне на яйцата

След като снесе яйцата си, женският комар отново е гладен и да смуче кръв от някой гостоприемник, т. е. той встъпва в първата фаза на следващия гонотрофичен цикъл.

При женските комари от вида Anopheles maculipennis се наблюдават максимално 17 - 18 гонотрофични цикъла през течение на техния живот.

В природата обикновено умират до 20 % от възрастните женски комари на дадена популация след всеки гонотрофичен цикъл. Повтарянето на гонотрофичните цикли в живота на възрастния женски комар придава на неговото съществуване ритмичен характер. Ето защо се казва, че животът на женския комар се подчинява на гонотрофичен ритъм.

Излюпилите се женски комари не търсят веднага някой гостоприемник, от който да смучат кръв. В природата потребността да смуче кръв възниква при женския комар Anopheles maculipennis след един или дори едва след няколко дни от излюпването му. До това време комарът е успял вече да копулира и яйчниците му са претърпели определено първоначално развитие.